Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Това е естествено — усмихна се Джослин. — Поведението на слугите зависи от поведението на господаря им. Нали така, Мари?
Камериерката, която сега седеше сама на отсрещната седалка, кимна енергично.
— Да, милорд — отвърна на френски тя. — За нас вие сте пример за подражание.
Думите й развеселиха Дейвид, но той не й възрази. Според нея той никога нямаше да гледа на себе си прекалено сериозно. Това бе още нещо, което харесваше у него.
Времето бе сухо, а пътищата — добри, затова стигнаха сравнително бързо до следващата спирка преди Херефорд. За последен път смениха конете. Когато разбойниците ги нападнаха, те се намираха някъде около границата между Уелс и Англия.
Дейвид бе задрямал в каретата. Макар че вече можеше да се движи нормално, силата и енергията му не се бяха възстановили напълно и той спеше повече от обичайното. Разбра, че са ги нападнали, когато един груб глас изрева:
— Стой! Слизайте!
Майор Ланкастър се разсъни напълно, когато изтрещяха оглушителни изстрели. Каретата спря рязко и едва не се преобърна. Мари политна, но в последната секунда Дейвид успя да я хване, преди да се стовари върху Джослин.
— Залегнете! — нареди той и бутна двете жени на пода. През левия прозорец видя двама ездачи с маски на лицата и пистолети в ръцете. Непознат крещеше заповеднически пред каретата. Нападателите бяха поне трима, а може би и повече.
Дали не бе по-разумно да се остави да ги оберат? Мигом отхвърли тази мисъл. Да се подчини безпрекословно щеше да бъде груба грешка, след като в каретата се намираха две красиви жени.
Оставаше му само другия изход — да се бие, а Дейвид от опит знаеше, че в битката всяка секунда е важна. Трябваше да действа незабавно, докато конете цвилеха и се опитваха да се изправят на задните си крака, ангажирайки вниманието на разбойниците и на кочияша.
— Стойте долу. Не излизайте от каретата. — Преди да тръгнат от Лондон, Дейвид за всеки случай бе пъхнал два пистолета в страничните джобове на вратите на каретата. Извади ги заедно с барута и патроните и изскочи през дясната врата, скрит от погледите на нападателите.
Щом се озова на земята, той се притаи зад задното колело. Помоли се то да не го затисне и бързо зареди двата пистолета. Презареждането щеше да му отнеме ценни секунди, затова трябваше да се надява на Бога, с първите два изстрела да прогони разбойниците. Не можеше да разчита на помощ от кочияша, който се опитваше да овладее подплашените коне.
Със заредени пистолети майор Ланкастър пристъпи няколко сантиметра напред, за да вижда по-добре нападателите. Кръвта му се смрази, когато най-близкият от бандитите скочи от седлото и подхвърли юздата на съучастника си. С пистолет в ръка мъжът рязко отвори вратата на каретата. Дейвид се прицели, но преди да успее да стреля, негодникът измъкна пищящата Мари от каретата.
— Ела тук, сладурче — изръмжа той. — Сигурен съм, че имаш нещо, дето ще ни влезе в работа. — Надникна в каретата и очите му се разшириха. — Ей, Алф, я ела да ми помогнеш. Тук има една още по-лъскава кучка.
На Дейвид му причерня от гняв, но не можеше да застреля копелето от упор, докато онзи държеше Мари. Стисна зъби, вдигна пистолета в дясната си ръка и стреля срещу втория нападател. Бандитът изкрещя дрезгаво, а ризата му се обагри в червено.
В този миг изскочи третият разбойник, пришпорил коня си откъм предната част на каретата.
— К’во, по дяволите, става тук?
Дейвид хладнокръвно стреля с втория пистолет, за да го смъкне от седлото. Подплашеният кон побягна. Конят на мъжа, който държеше Мари, се освободи от юздите и препусна след него. Разбойническата атака пропадна. Раненият мъж се отдалечаваше в галоп с коня си, опитвайки се да спаси живота си, оставяйки третия си съучастник без възможност за бягство.
Дейвид знаеше, че бандитът е опасен като заварден звяр. Скочи на крака и се опита да презареди пистолета и да го застреля, преди да е наранил Мари. С лъснали от страх очи мъжът заотстъпва заднешком, стиснал пистолета си в едната си ръка, а с другата стискаше Мари за гърлото и я теглеше пред себе си като щит. Мускулестият едър злодей можеше само с един удар да прекърши врата й. Дейвид не посмя да го нападне, за да не застраши живота на камериерката.
Но така се превърна в лесна мишена. Разбойникът вдигна пистолета и дулото му се насочи право към сърцето на Дейвид. Молейки се за някакво чудо, майорът отскочи настрани.
Падна на земята и се претърколи. Пистолетът изгърмя съвсем наблизо до него, но Дейвид не усети нищо. Вместо това крадецът извика и се свлече на земята. Мари се бе възползвала от възможността да се измъкне от хватката му, и изтича зад каретата.