Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Ще й се извиня. — Портативният й видеотелефон избръмча, сигнализирайки постъпването на съобщение. Ив прочете написаното на монитора и натисна копчето за принтера. — Ето и нашето разрешително.
— Разрешително ли? — Той набързо лапна един трюфел. — За какво?
Ив посочи към апаратурата на Джес.
— За това. Готов ли си да покажеш какво можеш?
Ирландецът набързо преглътна трюфела и с копнеж погледна към уреда, както мъж поглежда любимата си.
— Хайде, бе! Нима ми е разрешено да си поиграя с това чудо?
Скочи и се приближи към устройството, после с благоговение го докосна.
— Сигурна ли си, че имаме позволение да разкодирам заключващата система?
— Да, Фийни. Въпросът е изключително сериозен.
Ирландецът потърка ръце като касоразбивач от миналия век, който очаква да направи голям удар.
— Ама машинката си я бива. Тя е…
— Причинила смъртта на четирима души — прекъсна го Ив. — Сега ще те запозная с подробностите.
Фийни изтича да вземе от колата чантата с инструментите си и след двайсетина минути вече беше погълнат от работата си. Ив не разбираше какво си мърмори ирландецът, който й даде да разбере, че не му е приятно да го наблюдава.
Тя нервно се заразхожда по терасата, после се обади в болницата и се осведоми за състоянието на Джес. Точно когато нареждаше на Пийбоди да се прибере вкъщи и да подремне няколко часа, Рурк влезе в кабинета й. Наля си още малко бренди и промълви:
— Извиних те пред гостите. Обясних им, че спешно е трябвало да отидеш на работа. Всички ми съчувстваха задето съм се оженил за ченге.
— Знаеш, че навремето се опитах да те разубедя.
Той се усмихна, но погледът му остана сериозен.
— Обяснението ми уталожи гнева на Мейвис. Иска утре да й се обадиш.
— Непременно. Само не знам как ще й обясня за Джес. Тя пита ли за него?
— Казах й, че… внезапно му прилошало. — Жадуваше да я вземе в прегръдките си, но не смееше да я докосне. — Виждам, че изпитваш силни болки, скъпа.
— Ако още веднъж го кажеш, ще те ударя. Не ни пречи — предстои ни много работа. И запомни, че не съм от стъкло, Рурк. — Погледът й го умоляваше да забрави случилото се. — Крайно време е да свикнеш.
— Ще ми бъде трудно. — Той остави чашата и пъхна ръце в джобовете си. После кимна към Фийни: — Предлагам да му помогна.
— Това е работа на полицията. Нямаш право да докосваш апаратурата.
Рурк мълчаливо я изгледа и в очите му проблесна насмешка. Тя тежко въздъхна, сетне заяви:
— Попитай Фийни. Той е по-старши от мен. Ако ти разреши, лично поема отговорността. Не искам да знам нищо. И без това със затрупана с работа. Трябва да изготвя куп рапорти.
Тръгна към вратата, цялото й същество изразяваше раздразнението й. Когато Рурк я повика, тя се обърна и намръщено го изгледа.
Съпругът й поклати глава и промълви:
— Не, няма нищо. — Безпомощно вдигна рамене и повтори: — Нищо.
— Забрави го, по дяволите. Започваш да ме вбесяваш! — Ив вирна глава и се отдалечи.
— Аз също те обичам — усмихнато промълви Рурк и се приближи до Фийни. — Как ти се вижда тази играчка?
— Никога не съм виждал подобно нещо! — възторжено заяви ирландецът. — Заклевам се, че този човек е гений. Само погледни системата за изображения!
Рурк свали сакото си и се залови за работа.
Ив така и не успя да подремне. За пръв път забрави предразсъдъците си и взе разрешената доза таблетки за ободряване. Те прогониха умората й, а съзнанието й се избистри. Сетне Ив взе душ, постави компрес с лед на подутото си коляно и реши, че по-късно ще потърси лек за синините.
Беше шест сутринта, когато отново се качи на терасата. Разглобяването на уредбата продължаваше. Кабели, чипове, дискове и какви ли не още части бяха подредени на купчинки върху блестящия под.
Рурк, който все още носеше елегантната си копринена риза и панталоните от костюма, седеше сред тях и прилежно записваше всички данни. Беше вързал косата си на опашка, за да не му пада в очите. Лицето му беше напрегнато, а погледът му невероятно бодър за човек, който изобщо не си беше лягал тази нощ.
— Записах всичко — обърна се той към Фийни. — Сега проверявам компонентите. Знаеш ли, струва ми се, че съм виждал нещо подобно. Погледни, какво ти напомня? — Подаде записките си на ирландеца, който набързо ги прегледа и възкликна:
— Точно това ми беше необходимо! Рурк, ти си един шибан гений!
— Какъв изискан език — с леден тон отбеляза Ив.
Когато чу гласа й, Фийни вдигна глава. Косата му стърчеше, сякаш беше получил токов удар. Очите му радостно проблясваха.