Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Щяха ли някога двете части да се съберат в едно цяло? Или завинаги щеше да си остане извратено създание, съставено от две половини?
Съзнанието й избра наблюдаващото копие пред истеричното и тя се оттегли в онзи тих ъгъл, откъдето ставаше свидетел на риданията си, довели я почти до задушаване.
Кървавите вадички, стичащи се по белите като хартия страни, не я отвратиха, нито пък широко отворените налудничави очи или епилептичните махове на ръцете и краката й. Почувства състрадание към жената, доведена до такова състояние. Онази, която бе пазила в себе си всичките си емоции.
Жената беше родена с проклятие. Беше вършили злини и й бяха причинявани такива. Беше си наложила да бъде твърда като стомана.
Сгреши обаче, като се заключи в себе си и си постави всички тези ограничения. В случая не ставаше дума за сила, както винаги беше повтаряла сама на себе си. Това беше само начин на оцеляване…
И тя просто не можеше да продължи да живее така.
26.
— Правила си секс? С Елиаху Ратбун?
Грег отблъсна Холи от себе си и се загледа в лицето й, убеден, че явно беше изгубила ума си. Е, поне малкото ум, който беше притежавала. А това ги правеше двама, защото той очевидно си беше въобразил онова, което току-що беше „видял“ отвън. Но очите й гледаха напълно искрено.
— Той дойде при мен. Бях заспала…
Последва още блъскане по вратата и това я прекъсна, а от коридора се разнесе гласът на Стан.
— Хей? В коя стая съм аз?
— По-късно, Стан — отряза го Грег.
Мърморенето стана по-тихо и се чуха отдалечаващи се по коридора стъпки към стаята на Холи, а после затръшване на врата.
— Ела тук. — Грег дръпна Холи към леглото. — Седни и ми разкажи… Какво точно мислиш, че се случи?
Той се съсредоточи върху сочните й устни, докато тя говореше.
— Тъкмо бях излязла изпод душа. Бях изтощена и полегнах на леглото, за да се отпусна, преди да си облека нощницата. Явно съм заспала… Защото в следващия миг сънувах…
О, за бога.
— Холи, само защото си имала кошмар, не значи, че…
— Не съм свършила — остро възрази тя. — И не беше кошмар.
— Мислех, че си ужасена.
— Страшното дойде после. — Тя повдигна вежда. — Ще ме оставиш ли да говоря?
— Добре. — Но само защото се надяваше, че устата й щеше да се заеме с нещо друго малко по-късно. Дявол да го вземе, устните й бяха прекрасни… — Продължавай. — Да. Той имаше нещо съвсем конкретно наум.
— Сънувах как мъж влезе в стаята ми. Беше много висок и мускулест… Един от най-едрите мъже, които някога съм виждала. Беше облечен в черно и се надвеси над леглото ми. Ухаеше невероятно… И просто се взираше в мен. Аз… — Дланта й обхвана шията й и се плъзна надолу между гърдите. — Аз махнах кърпата и го придърпах върху себе си. Беше… неописуемо…
Което беше добра новина. Защото изведнъж беше изгубил желание да чуе случилото се по-нататък.
— Бях негова. — Ръката й продължи да се движи по шията. — Не бях преживявала подобно нещо преди. Той беше толкова…
— … дълъг като пожарникарски маркуч и те е обладал по дванайсет различни начина. Поздравления. С такова подсъзнание можеш да режисираш порнофилми. Защо мислиш, че е бил Елиаху Ратбун?
Холи се втренчи в него… А после дръпна ревера на халата си.
— Защото, когато се събудих, открих това. — Тя докосна нещо, което очевидно беше следа от засмукване. — И наистина бях правила секс.
Грег се намръщи.
— Откъде… знаеш?
— Ти как мислиш?
Грег прочисти гърло.
— Добре ли си? — Положи ръка върху нейната. — Искам да кажа… Би ли желала да се обадиш в полицията?
Смехът на Холи беше гърлен и болезнено сексапилен.
— Беше по взаимно съгласие. Каквото и да се е случило. — Блясъкът в очите й угасна. — Точно там е работата. Не знам какво беше. Мислех, че съм сънувала. Не допусках, че се е случило в действителност, докато…
Докато не беше открила безспорни доказателства за противното. Грег погали русите й екстеншъни на косата й, които се стелеха по раменете.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Така мисля.
Не му отне и миг да промени решението си.
— Добре, утре си тръгваме.
— Какво? О, боже, Грег… Не исках да създавам проблеми. — Тя се намръщи. — Може би… Може би съм сънувала и това как се събуждам. Изкъпах се още веднъж. Може би нищо от това не се е случило.