Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Той се проклинаше, задето вече не можеше да крие обвързването си, нито да го спре. През цялото време, откакто я беше срещнал, се приближаваше сантиметър по сантиметър към ръба на тази скала и очевидно беше преминал отвъд него, когато тя се беше хранила от вената му.
— Джон? — прошепна Хекс.
Той я потупа леко по рамото, за да покаже, че я е чул.
— Благодаря ти.
Опря лице в косата й и кимна с глава, така че тя да го почувства.
Когато Хекс се отдръпна, той не се изненада… Или поне докато не осъзна, че тя всъщност се опитва да погледне нагоре към него. О, боже, мразеше това изражение върху измъченото й лице. Беше уплашена до крайност, дълбоките й сиви очи имаха цвят на асфалт.
— Всичко ще бъде наред — произнесе той с устни. — Ще се оправиш.
— Наистина ли? — Тя стисна здраво очи. — Наистина ли ще се оправя?
Ако зависеше от него, отговорът със сигурност беше „да“.
Тя отново отвори очи.
— Толкова съжалявам — произнесе дрезгаво.
— За какво?
— За всичко. За начина, по който се отнасях към теб. Заради това коя съм. Ти заслужаваш нещо много по-добро. Наистина… съжалявам.
Гласът й пресекна и тя замига бързо, а после отново отпусна глава на гърдите му и опря длан в сърцето му. Именно в моменти като този той отчаяно желаеше да може да говори. Все пак не можеше да я захвърли на една страна, за да извади бележника си.
Накрая се задоволи просто да я придържа грижливо, защото само това можеше да й предложи.
В никакъв случай не беше изтълкувал погрешно думите й. Извинението й не беше обяснение в любов, то дори не беше нужно, защото той и бездруго й беше простил. Но все пак някак си му помогна. Още бяха много далече от това, на което се беше надявал, но все пак беше много по-добре от нищо.
Джон придърпа чаршафа по-високо над рамото й, а после отпусна глава назад. Загледа се навън през затъмнените прозорци, а очите му забродиха по подобния на кадифе черен свод в търсене на звезди.
Имаше чувството, че небесата са притиснати към гърдите му, вместо да се разстилат над целия свят.
Хекс беше жива. И в неговите обятия. И той я отвеждаше у дома. Да. Наистина, нещата можеха да бъдат много по-зле.
25.
По-късно Леш щеше да си помисли, че никога не знаеш с кого ще се пресече пътят ти. Никога не си наясно как едно просто решение да завиеш наляво или надясно би променило всичко. В някои случаи изборът нямаше значение. В други те поставяше в напълно неочаквана ситуация.
Засега обаче все още му предстоеше да достигне до осъзнаването на този факт. Просто шофираше между фермите и разсъждаваше за времето.
Тъкмо минаваше един часът.
— Още колко остава?
Леш хвърли поглед към спътничката си. Проститутката, която беше прибрал от една пряка в центъра на града, изглеждаше доста прилично и имаше достатъчно силикон в тялото си, че да бъде порнозвезда, но пристрастеността й към наркотиците я беше направила мършава и раздразнителна.
А също и отчаяна. До такава степен, че му беше струвало само сто долара да я убеди да се качи в колата му, за да я заведе на „парти“.
— Не много — отговори той и отново насочи вниманието си към пътя пред себе си. Беше разочарован до крайност. Когато беше разигравал тази сцена в главата си, Хекс беше вързана и със запушена уста на задната седалка… Далеч по-романтично. Вместо това трябваше да се задоволи с тази нещастница. Но не можеше да воюва срещу действителността, в която се беше озовал. Имаше нужда да се храни и баща му го очакваше, за да свършат необходимото, а откриването на Хекс щеше да му отнеме повече време, отколкото имаше на разположение.
Едно от най-лошите неща, с които се налагаше да се примири, беше, че кучката на седалката до него беше човек. Далеч по-малко полезна от жена-вампир, но се надяваше, че щом има яйчници, щеше да върши работа, когато му се налагаше да пие от кръвта й. Така и не беше успял да открие създание от другия пол от неговия вид.
— Знаеш ли какво? — произнесе тя завалено. — Някога бях модел.
— Наистина ли?
— В Манхатън. Но нали разбираш, онези мръсници… никак не ги е грижа за теб. Само искат да те използват. Нали разбираш?
Добре. Първо трябваше да забрави за фразата „нали разбираш“. И второ, нима в Коддуел й беше по-добре?