Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Той задържа дъха си, взе кофите и ги занесе в кухнята, изплакна ги в мивката, почисти ножовете и му се прииска господин Д. все още да беше наоколо, за да се занимава с гадостите.
Точно прибираше маркуча на мястото му, когато му хрумна, че момчето, което беше станало един от тях предишната вечер, го нямаше никъде. Занесе кофите в трапезарията и ги намести под китките и глезените на уличницата, а после бързо огледа етажа. Не откри нищо и изтича на втория етаж.
Вратата на гардероба в спалнята зееше отворена, а на леглото лежеше закачалка, като че от нея е била свалена риза. По стените около душа в банята още се стичаха струйки вода.
Какво ставаше, по дяволите?
Как се беше измъкнало проклетото хлапе? Нямаше кола, така че единствената възможност беше да върви по шосето. И после да се качи на стоп. Или пък да открадне някой от пикапите на фермерите. Леш слезе на долния етаж и установи, че уличницата беше дошла в съзнание и се бореше с парцала в устата си, а очите й бяха изскочили от орбитите, докато се гърчеше върху масата.
— Няма да отнеме много време — обеща той и се загледа в тънките й крака. И върху двата имаше татуировки, но бяха направени безразборно, без тема, която да ги свързва. Просто случайни драсканици, някои от които личаха ясно, а други бяха съсипани или чрез нескопосан опит да бъдат освежени, или от белези.
Ято пеперуди в ярки цветове, предположи той. Може би в началото идеята е бил такава.
Той закрачи наоколо, отиде до кухнята, а после се върна в трапезарията и отново се запъти към коридора. Звуците от блъскащите се в масата токове на обувките й и ударите на голата й кожа в повърхността на плота станаха по-тихи, когато се отдалечи, а Леш продължаваше да се чуди къде беше новият и защо баща му закъсняваше.
Половин час по-късно все така нямаше какво да прави и изпрати мислен сигнал до Другата страна.
Баща му не отговори.
Леш се качи на горния етаж и затвори вратата, тъй като реши, че не се концентрира достатъчно, защото е разгневен и ядосан. Седна на леглото, опря длани в коленете си и се успокои. Когато сърцебиенето му стана бавно и ритмично, той пое дълбоко въздух и изпрати нов сигнал… Отново нищо.
Може би нещо се беше случило с Омега.
Завладян от емоции, той реши да отиде в Дънд. Молекулите му се разбъркаха порядъчно, но когато се опита да приеме форма от Другата страна, беше блокиран. Отхвърлен. Отрязан. Сякаш се беше блъснал в масивна стена и когато се върна в проклетата вехта спалня на фермерската къща, тялото му се справи с шока чрез порив на гадене.
Какво ставаше, по дяволите? Мобилният му телефон звънна, той го измъкна от джоба на сакото си и се намръщи при вида на номера.
— Ало? — каза в слушалката.
Прозвучалото в ухото му кикотене беше младежко.
— Здравей, загубеняко. Обажда се новият ти шеф. Познай кой беше повишен току-що. Между другото, татенцето ти нареди повече да не го безпокоиш. Беше лош ход да предложиш жена… Би трябвало да познаваш баща си по-добре. О, и от мен се очаква да те убия. До скоро.
Смехът на новия се разнесе в ухото му и се заби в главата му, а разговорът беше прекъснат. И не от него.
Хекс не беше бременна. Или поне доколкото доктор Джейн можеше да прецени. Но благодарение на този свой кратък престой в царството на паниката на Хекс й се губеше пътуването им до имението. Мисълта, че съществува и най-малката вероятност да е…
Все пак не беше носила обръчите си, а тяхната цел беше да унищожават симпатските й наклонности, включително и овулацията й.
Какво щеше да прави, ако беше?
Добре, трябваше да се отърси от тази гадост незабавно. Бог й беше свидетел, че имаше да се тревожи за безброй „действително съществуващи“ проблеми. Пое дълбоко въздух и вдъхна аромата на Джон, а после се концентрира върху силните ритмични удари на сърцето му под ухото й. Не мина много време, преди сънят да я обори, а комбинацията от изтощението, замайването след храненето и потребността да се откъсне за кратко от живота я запратиха в безпаметна дрямка на задната седалка на джипа.
Събуди се от усещането, че я повдигат и отвори очи. Джон я носеше през някакъв паркинг, който беше подземен, ако се съдеше по подобните на пещера таван и стени. Вишъс, който беше изненадващо всеотдаен в помощта си, отвори тежка стоманена врата и от другата страна изникна… нейният кошмар.
Дългият безличен коридор беше покрит със светли плочки, имаше бетонови стени и нисък таван с луминесцентни лампи по него. Миналото я завладя, предишните й преживявания заеха мястото на случващото се в момента. В ръцете на Джон тялото й от отпуснато стана неудържимо и тя започна да се бори срещу хватката му в опит да се освободи. Мигом настъпи суматоха и всички се втурнаха към нея, а наоколо зазвучаха силни крясъци, сякаш се включи аларма. Когато почувства далечна болка в челюстта, осъзна, че тя е тази, която крещи.