Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Харесвам колата ти.
— Благодаря — промърмори той.
Тя се наведе към него, а гърдите й изскочиха от деколтето на розовото й бюстие. Дрехата имаше мазни петна от мръсни ръце от двете си страни, като че не я беше прала от няколко дни, а от нея се излъчваше изкуствен аромат на череши, пот и дим от трева.
— Знаеш ли, харесвам те…
Тя плъзна ръка по бедрата му, а главата й потъна в скута му. Когато почувства, че се опитва да разкопчае ципа му, той хвана един кичур от изрусената й до бяло коса и я дръпна нагоре.
Тя дори не усети болка.
— Да не започваме отсега — каза той. — Почти стигнахме.
Жената облиза устни.
— Разбира се. Добре.
Простиращите се от двете им страни поля бяха окъпани от лунната светлина, а облицованите с дъски къщи, които бяха осеяли безформените парчета земя, блестяха в бяло. Повечето сгради имаха включено осветление на верандите и това беше всичко. Полунощ беше далече след времето за лягане на обитаващите околността. Което обясняваше защо беше добре да има своя територия тук, в земята на ябълковия пай и американските флагове.
Пет минути по-късно те спряха пред фермерската къща и паркираха близо до входната врата.
— Тук няма никой друг — отбеляза тя. — Ние ли сме първи?
— Да. — Той угаси двигателя. — Нека…
Изщракване в близост до ухото му го накара да замръзне на място. Говорът на проститутката вече не беше завален.
— Излизай от колата, мръснико.
Леш завъртя глава и почти целуна дулото на деветмилиметровия пистолет. Ръцете на уличницата, стискащи оръжието, бяха напълно спокойни, а в очите й блестеше хладнокръвие, което не можеше да не уважи.
Изненада, помисли си той.
— Излизай — нареди остро тя.
Леш се усмихна бавно.
— Стреляла ли си някога преди?
— Много пъти. — Тя дори не мигна. — И нямам никакъв проблем с кръвта.
— Ами добре. Браво на теб.
— Излизай…
— И какъв е планът? Ще ме изхвърлиш от колата? Ще ме застреляш в главата и ще ме зарежеш тук мъртъв? После ще вземеш колата, часовника и портфейла ми ли?
— И намиращото се в багажника ти.
— Нужна ти е резервна гума ли? Просто за информация — можеш да купиш такава във всеки гараж на „Файърстоун“ или „Гудиър“.
— Нима мислиш, че не знам кой си?
О, беше повече от сигурен, че няма и най-малка представа.
— Защо не ми кажеш какво знаеш?
— Виждала съм тази кола. Виждала съм и теб. Купувала съм наркотиците ти.
— Клиентка. Колко мило.
— Излизай.
Когато той не помръдна, тя отмести пистолета само на сантиметър встрани и натисна спусъка. Куршумът уцели прозореца зад него и той се вбеси. Беше едно да си играе игрички и съвсем друго да съсипва собствеността му. Тя насочи дулото на пистолета обратно между очите му, а той се дематериализира.
Прие форма от другата страна на колата и я наблюдаваше как започна да откача и да се върти на мястото си, а фризираната й коса се мяташе ту на една страна, ту на друга.
Готов да й даде някой и друг урок на тема планове, той отвори вратата и я измъкна навън за ръката. Беше детска игра да поеме контрол върху оръжието и нея самата. Само с едно движение. После пъхна пистолета в колана на гърба си и я повлече в задушаваща хватка през гърдите.
— Какво… какво…
— Нареди ми да изляза от колата — произнесе в ухото й. — И го направих.
В евтините й курвенски дрешки, крехкото й тяло беше леко като листо, носено от вятъра. В сравнение с битките с Хекс, това тук беше като нечие издихание на фона на ураганна буря. Каква скука.
— Да влезем вътре — процеди той, като наклони глава към шията й и докосна със зъби югуларната й вена. — Другият гост на партито сигурно вече ни очаква.
Докато се опитваше да се отскубне от хватката му, обърна лицето си към него. Леш се усмихна, разкривайки блестящите си зъби. Писъкът й прогони един бухал от клоните над главите им и той запуши устата й със свободната си ръка, а после я избута към входната врата.
Вътре миришеше на смърт, благодарение на ритуала по официалното приемане от предишната вечер и намиращата се в кофите кръв. Това обаче, донякъде представляваше предимство. Когато той светна лампите със силата на волята си и жената се озърна из стаята, се скова от ужас и припадна. Много любезно от нейна страна. Поставянето й на масата и завързването протекоха много по-лесно.