Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Дебелата врата се отвори, преди да стигнат до нея.
Рун отстъпи встрани, за да пусне другите двама пред себе си. Колкото по-скоро влязат на закрито, толкова по-добре.
Докато Джордан и Ерин се мушкаха през малкия вход, Рун се огледа за последен път. Не откри никаква заплаха, но чувството за опасност все така го държеше нащрек.
29.
Батори лежеше по корем сред дърветата по хълма над манастира. Остави студената влага на нападалите листа да успокои яростта, кипнала в нея при вида на Рун Корза.
Голи липови клони скърцаха над главата ѝ. Батори гледаше през мощния бинокъл как рицарят слиза от автомобила зад манастира. Беше застанала на пост далеч от комплекса, извън обхвата на сетивата на сангвиниста. Предпазливостта, с която рицарят стоеше до задния вход, издаваше подозренията му, но още не я беше открил.
Точно сега единственият ѝ враг беше мъглата.
Когато Корза изчезна в сградата, тя отпусна с облекчение чело на ръката си.
Рискованият ход, който бе направила, се отплащаше чудесно.
Беше изпратила снимките на нацисткия медальон на трима историци, свързани с Белиал. Докато те се препираха за важността му, тя беше поела по друг курс и се бе обърнала към мрежата си от шпиони в Светите земи. Те ѝ съобщиха новината, че Корза планира да лети до Германия, но не знаеха къде точно ще кацне и къде ще отиде.
Тя обаче се досети — или най-малкото подозираше.
Корза нямаше да се отклони за много време от следата на книгата. Щеше да използва единствената следа от гробницата и да се консултира с верните на ордена му историци, също както беше направила самата тя. Батори знаеше за манастира Етал и Папския университет на учените сангвинисти, посветен на исторически проучвания от края на Втората световна война.
Разбира се, че щеше да дойде именно тук.
Затова беше действала на своя глава — знаеше, че чакането на разрешение може да се проточи прекалено дълго. Събра всички сили на стригоите от Светите земи, същинска малка армия, и ги скри в калта и нападалите листа.
Беше дързък ход, подкрепен от Тарек, който тайно се надяваше тя да се провали.
Магор се размърда до нея и опря глава в рамото ѝ. Тя се облегна на него. Въпреки че носеше дебело, подплатено с козина палто, за да се предпази от ледения студ на баварските нощи, Батори се радваше на горещото като пещ тяло на Магор и още повече на обичта, която струеше от него и също я обгръщаше с топлина, както правеше плътта му. На свой ред той търсеше подкрепа от нея. Батори усещаше безпокойството в гърдите му.
Това бе странен и непознат свят за пустинния вълк.
„Успокой се... — излъчи тя към него. — Тук плячката кърви толкова лесно, колкото и сред пясъците...“
От другата страна се размърда друг — онзи, който я презираше.
— Да взема ли останалите и да приближа? — попита Тарек. — Сърцето ми не бие и не може да ме издаде. За разлика от теб.
Тя преглътна обидата. Подозираше, че Тарек иска да ѝ открадне момента на славата.
— Оставаме тук — спря го тя. — Не бива да рискуваме да вдигнем тревога.
Миризмата на гнило от мокрите листа нахлу в ноздрите ѝ. За разлика от Магор тя се опиваше от нея. След години в сухата пустиня на Юдея тя посрещаше с радост познатите звуци и миризми на гората. Напомняха за дома ѝ в Унгария и тя почерпи сила от онези щастливи спомени за времето преди да бъде белязана от Него.
— Този път имаме повече бойци — не отстъпваше Тарек. — Можем да ги пипнем, да изкопчим информацията от тях и сами да намерим книгата.
Зад думите тя долови силното му желание да отмъсти за онези, които бяха изгубили в Масада, да утоли жаждата си за кръв. Стисна по-здраво бинокъла си. Нима Тарек не разбираше, че тя също копнее за мъст и за кръв? Ала нямаше да постъпи глупаво или прибързано, нито щеше да позволи на Тарек. Това бе истинската сила на съюза Белиал — да укротиш животинската свирепост на стригоите с пресметливото коварство на хората.
Не си направи труда да обърне глава.
— Заповедта ми остава в сила. Подобни крепости имат средства за защита срещу твоя вид. Само един от онези сангвинисти се справи с шестима от вас на непознат терен в Масада, а не знаем колко такива живеят в манастира. Всеки, който влезе там, няма да се върне.
Повечето бойци изглеждаха уплашени от тази мисъл.
Но не и Тарек. Той посочи към манастира, готов да спори, да я изпита. Тя обаче нямаше намерение да търпи още неуважение към авторитета ѝ. Трябваше да го пречупи толкова сигурно, колкото сангвинистът бе пречупил нейното семейство.
Сграбчи протегнатата му ръка и я дръпна към гърлото си, преди той да успее да реагира.