Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Бил започна да ме обръща, а аз започнах да плача. Исках да спра, но не можех. Исках да съм силна, но точно в този момент мислех единствено за тялото си. Ако някога сте яли бой — ама истински бой, — знаете какво имам предвид. Когато те спукат от бой, осъзнаваш, че ти си просто една торба от кожа — съвсем тъничка, крехка кожа, — която съдържа пълнеж от голямо количество течности и някои твърди, но все пак чупливи части. В сравнение с тежкия побой, който отнесох в Далас едва преди няколко седмици, сега се чувствах много по-зле. Нямах представа дали действително съм по-зле, но съзнавах, че имам сериозни увреждания на меките тъкани. В Далас се бях сдобила със спукана скула и усукано коляно. Замислих се, че може би коляното ми отново се бе усукало, а пукнатината на скулата ми отново се бе отворила. Отворих очи, примигнах и отново ги отворих. Няколко секунди по-късно зрението ми се проясни.
— Можеш ли да говориш? — попита Ерик след много дълга пауза.
Опитах се, но от пресъхналата ми уста не излезе и звук.
— Трябва да пийне нещо — Бил се запъти към кухнята, но по доста заобиколен маршрут заради множеството препятствия по пътя.
Ерик приглади косата ми назад. Сетих се, че и той беше ранен; исках да го попитам как се чувства, но не можех. Седеше на пода до мен, облегнат на възглавниците от дивана. По лицето му имаше кръв, а бузите му руменееха повече от всякога. Просто пращеше от здраве. Когато Бил се върна с водата ми — плюс сламка в чашата — веднага погледнах и неговото лице. Все едно имаше слънчев загар.
Бил ме надигна внимателно и намести сламката между устните ми. Отпих няколко глътки, които ми се сториха най-вкусното нещо на света.
— Убихте ги до един — гласът ми звучеше като скърцане.
Ерик кимна.
Припомних си скупчените над мен свински зурли и господин Козя Брадичка, който ме млатеше с юмруци.
— Чудесно — казах.
Ерик се усмихна едва забележимо. Бил не реагира по никакъв начин.
— Колко бяха?
Ерик се огледа небрежно, а Бил мълчаливо посочваше с пръст, докато броеше.
— Седем? — колебливо отвърна Бил. — Двама на двора и петима в къщата?
— Аз ги изкарах осем — измърмори Ерик.
— И защо ти се нахвърлиха така?
— Джери Фалкън.
— О! — каза Бил с коренно различен тон. — О, да! Срещал съм го. В стаята за мъчения. Той е номер едно в списъка ми.
— Ами… спокойно можеш да го задраскаш — каза Ерик. — Вчера Алсид и Суки изхвърлиха трупа му в гората.
— Алсид ли го е убил? — възкликна Бил, но после се замисли и погледна към мен. — Или Суки?
— Той твърди, че нямат нищо общо. Намерили трупа у тях, в гардероба му. Двамата със Суки скроили план и се отървали от него — в гласа на Ерик се долавяше възхищение.
— Моята Суки е скрила труп?
— Мисля, че твърде самонадеяно боравиш с притежателните местоимения.
— Откъде научи този термин, Нортман?
— Изкарах курс по английски за чужденци в един общински колеж през седемдесетте.
— Тя е моя — отсече Бил.
Зачудих се дали ще успея да раздвижа ръце. Успях. Вдигнах ги във въздуха и направих непогрешимия жест е един пръст. С двете ръце.
Ерик се разсмя, а Бил възмутено извика:
— Суки!
— Според мен Суки просто иска да ни каже, че принадлежи единствено на себе си — нежно изрече Ерик. — Междувременно, за да приключим започнатата тема, който и да е пъхнал трупа в гардероба, е искал да хвърли вината върху Алсид, тъй като Джери Фалкън започнал да дърпа Суки в бара, а Алсид се обидил.
— Значи целият този заговор може да е насочен срещу Алсид, а не срещу нас?
— Трудно е да се каже. Съдейки по думите на въоръжените крадци от бензиностанцията, членовете на въпросната банда се свързали с всичките си познати бандити и ги разпределили по отбивките на магистралата, за да ни дебнат.
— Но как се е оказала тук тази банда? Откъде са знаели коя всъщност е Суки и къде живее?
— Суки използва истинското си име в „Клубът на мъртвите“. Но те нямаха представа как се казва приятелката ти; знаеха само, че е човек. Останал си й верен и не си я предал.
— Поне в това отношение й останах верен — мрачно каза Бил. — Това беше най-малкото, което можех да направя за нея.
А аз показах среден пръст на този мъж! Но от друга страна, същият този мъж говореше така, сякаш мен ме нямаше в стаята. И най-важното — същият този мъж си бе намерил друга любима, заради която щеше да ме напусне, без да му мигне окото.
— Тоест, върколаците може и да не знаят, че Суки е приятелката ти, но със сигурност са наясно, че тя е гостувала на Алсид, когато Джери е изчезнал, и че Джери може да ходил до апартамента. Алсид твърди, че вождът на глутницата в Джаксън му е казал да напусне града за известно време, но е убеден, че Алсид не е убиецът на Джери.