Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Нашият „Линкълн“ все още стоеше до колонката. Маркучът висеше на мястото си. Тоест, ако на Ерик му се е случило нещо, то е станало, след като е напълнил резервоара. Заобиколих ъгъла и започнах да се промъквам покрай стената. Намерих добро прикритие в ъгъла между машината за лед и фасадната стена на магазина. Събрах кураж и надникнах над горния ръб на машината.
Крадците биеха момчето.
А, не! Това трябваше да спре, и то веднага! Сигурно го биеха, защото искаха да разберат къде се крия, а аз не можех да стоя със скръстени ръце, докато някой ядеше бой заради мен.
— Суки — гласът идваше точно зад гърба ми.
В следващия миг, точно преди да изпищя, нечия длан запуши устата ми.
— Извинявай — прошепна Ерик. — Трябваше да измисля по-добър начин да те уведомя, че съм тук.
— Ерик — изпъшках аз, когато успях да дойда на себе си. — Трябва да го спасим.
— Защо?
Господи, вампирите ме изумяваха понякога. Е, хората също, но в конкретния момент ставаше въпрос за вампир.
— Защото го млатят заради нас. Защото най-вероятно ще го убият и вината за това ще е наша!
— Това е обир на магазин — обясни ми Ерик като на блондинка. — Имаха нова мрежа за вампири и решиха да я изпробват върху мен. Те още не го знаят, но мрежата им не работи. Долна измет!
— Те търсят нас — казах аз с треперещ от ярост глас.
— Разкажи ми — прошепна Ерик и аз му разказах.
— Дай ми пушката — каза той.
Аз стиснах оръжието си още по-здраво.
— Знаеш ли как се използва?
— Сигурно не по-зле от теб — ала в очите му се четеше несигурност.
— Точно тук грешиш — отвърнах. И вместо да губя време в спорове, докато моят нов герой зад щанда получаваше вътрешни разкъсвания, аз изтичах покрай машината за лед и наредените до нея бутилки пропан и нахълтах в магазина. Звънчето над входната врата зазвъня като на пожар, ала онези крещяха толкова силно, че изобщо не го чуха. Със сигурност успях да привлека вниманието им обаче, когато пратих няколко залпа в тавана над главите им. Отгоре им се посипа облак мазилка, прах и натрошени плочки.
Рикошетът едва не ме простря на земята, но не съвсем. Прицелих се точно в тях. Застинаха по местата си. Като в детството ми, когато играехме на „Спри и замръзни“. Но не съвсем. Лицето на горкичкия пъпчив касиер беше обляно в кръв, някои от зъбите му ги нямаше, а носът му изглеждаше счупен.
Очите ми хвърляха искри.
— Веднага пуснете младежа — казах аз бавно и отчетливо.
— Ще ни застреляш ли, госпожичке?
— И окото ми няма да мигне — отвърнах.
— А ако тя не улучи, аз ще ви довърша — разнесе се гласът на Ерик иззад гърба ми и малко над главата ми. Голям вампир — голяма подкрепа.
— Вампирът се е измъкнал, Сони — говореше по-слабият бандит; слабоват, с мръсни ръце и мазни ботуши.
— Виждам — отвърна Сони, по-едър и по-мургав от другаря си. Главата на по-дребния беше покрита с онази безцветна перушина, която хората от немай-къде наричаха „кестенява коса“.
Младият касиер се отърси от болката и страха и заобиколи щанда по най-бързия начин. По лицето му имаше не само кръв, но и бял прах от стрелбата по тавана. Изглеждаше потресаващо.
— Виждам, че си намерила пушката ми — каза той, докато ме подминаваше, стараейки се да не пресича участъка между мен и бандитите. Извади от джоба си мобилен телефон и започна да натиска бутоните. Миг по-късно вече разказваше историята си на полицията.
— Суки, преди да дойде полицията, трябва да разберем кой е изпратил тези двама психари — каза Ерик. На тяхно място здравата бих се изплашила от тона му, а те явно имаха представа на какво бе способен един разярен вампир. Ерик най-после ме заобиколи и застана до мен, така че успях да видя лицето му. Кожата му пламтеше от изгарянията, сякаш някой го бе нашибал е отровен бръшлян. Имаше късмет, че само лицето му е било голо при допира със сребърната мрежа, макар че Ерик едва ли се чувстваше късметлия.
— Ела тук — каза Ерик и насочи пронизващия си поглед към Сони.
Сони веднага слезе от подиума, върху който се намираше работното място на касиера, а другарят му го гледаше със зинала уста.
— Ти стой там — нареди му Ерик. Безцветният мъж стисна очи с всичка сила, за да не гледа към Ерик, но любопитството му надделя и той леко надигна клепачи. Това му стигаше. Ако не притежаваш свръхестествени способности, никога не поглеждай вампир в очите!