Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
За мой ужас, внезапно ме връхлетя споменът за момента, в който острият кол се заби под ребрата на Лорена, и отново усетих движението на дървото, когато разпаряше тялото й.
Успях да стигна до тоалетната в коридора тъкмо навреме.
Добре, аз съм убийца.
И друг път съм наранявала същество, което се е опитвало да ме убие, но това никога не ме е притеснявало… е, ако изключим някой и друг кошмар нощем. Но убийството на вампирката Лорена ме караше да се чувствам ужасно. Тя щеше да ме убие много по-бързо и това нямаше да представлява никакъв проблем за нея, сигурна съм. А после най-вероятно щеше да се смее до припадък.
Може би точно това ме притесняваше в цялата тази случка. След като забих кола в тялото й, имаше един момент — проблясък, частица от секундата, — в който си помислих: „Ето това заслужаваш, кучко!“. И изпитах истинско удоволствие.
Няколко часа по-късно осъзнах, че е следобед, и то понеделник. Обадих се на мобилния телефон на Джейсън и той дойде да ми донесе пощата. Когато отворих входната врата, той мълча цяла минута, докато внимателно ме оглеждаше от глава до пети.
— Ако той ти е причинил това, подострям дръжката на метлата, грабвам фенерчето и отивам у тях. Още сега! — каза той.
— Не, не е той.
— А виновникът… какво се случи с него?
— Не ти трябва да знаеш подробности.
— Добре, поне едно нещо е свършил както трябва този твой вампир.
— Повече няма да се виждам с него.
— Аха, това съм го чувал и друг път.
Уместна забележка.
— Поне известно време — добавих твърдо.
— Сам Мерлот каза, че си заминала някъде с Алсид Ерво.
— Не е трябвало да ти казва.
— По дяволите, аз съм ти брат. Трябва да знам с кого се мотаеш.
— Това е служебно познанство — казах аз и се усмихнах накриво.
— Увличаш се от геодезия?
— Познаваш Алсид?
— Всеки го познава, поне по име. Семейство Ерво са добре известни. Корави мъже. Добри работодатели. Богати.
— Много е свестен.
— Ще идва ли пак насам? Бих искал да се запозная с него. Нямам намерение да асфалтирам общинските пътища до края на живота си.
Виж ти, Джейсън имал планове за живота си.
— Ако го видя пак, ще ти се обадя. Не знам дали ще е скоро, но ако реши да намине насам, ще те уведомя веднага.
— Чудесно — Джейсън се огледа наоколо. — Къде е килимът?
Забелязах петно от кръв на дивана — точно там, където се беше облягал Ерик. Веднага седнах така, че да го прикрия с краката си.
— Килимът? Разлях малко доматен сос върху него. Ядох тук спагети, докато гледах телевизия.
— И ти го занесе на химическо чистене?
Не знаех как да отговоря на този въпрос. Нямах представа дали вампирите са го занесли на химическо, или просто са го изгорили.
— Да — отвърнах с известно колебание. — Обаче казаха, че може и да не успеят да почистят петното.
— Новата настилка изглежда страхотно.
Ченето ми увисна.
— Какво?
Той ме погледна така, сякаш имах умствени отклонения.
— Новата настилка. На алеята ти. Свършили са чудесна работа, изравнена е идеално. Няма нито една дупка.
Веднага забравих за кървавото петно, скочих от дивана, доколкото ми позволяваха силите, и надникнах през прозореца. Не само пътят беше оправен. Пред къщата ми имаше нова зона за паркиране, опасана с ниска декоративна ограда и покрита с най-скъпия чакъл, от онзи, който образуваше идеално сцепление и не се разнасяше встрани от желания участък. Пресметнах колко е струвало всичко това и покрих устата си с длан.
— Цялата алея ли е застлана така? Чак до пътя? — едва чуто попитах аз.
— Да. Видях бригадата от „Бърджис&синове“, когато идвах насам — бавно изрече той. — Ти нямаше ли уговорка с тях?
Поклатих глава отрицателно.
— По дяволите, сигурно са сбъркали адреса! — сприхавият Джейсън почервеня от яд. — Ще се обадя на Ранди Бърджис и ще го натикам в миша дупка. Да не си посмяла да плащаш сметката! Това сигурно е квитанцията. Намерих я залепена на вратата — Джейсън измъкна от джоба на якето си навита на руло бележка.
Разгънах жълтия лист хартия и прочетох надрасканото на ръка съобщение:
„Суки, господин Нортман каза да не чукаме на вратата ти. Оставям ти телефонния си номер. Ако има някакъв проблем, просто ми звънни.