Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Пришълецът отметна назад херметичния шлем, откопча металопластмасовата ръкавица и със старинен жест, приет на повечето планети, подаде откритата си длан за ръкуване. Язон не можа веднага да познае обраслото с брада лице на приятеля си от детските игри — своя млечен брат. За последен път се бяха виждали на планетата Стовер преди двайсет години.
— Екшен! — извика Язон.
— Що, не приличам ли на себе си? — усмихна се посетителят. — Е, здравей.
И веднага премина към същественото:
— Мария, майка ни, ме изпрати да ти съобщя, че умира и преди смъртта си иска да те види, Язон. Затова дойдох. Надявам се, няма да я разочароваш?
— Не, Екшен. Няма да я разочаровам. Разбира се, тръгвам с теб.
Кърк и Рес вече бяха дошли и Язон виновно се огледа при последните си думи. Кърк мълчаливо кимна за разрешение при този внезапен поврат на събитията. („Лети, Язон. Кой би ти попречил?“) Но при това беловласият гигант мислеше най-вече за Пир. А Язон мислеше за нещо свое, съвсем забравил за Света на Смъртта.
„Ето ти! Още едно непредвидено събитие! Всичко наведнъж. Значи така трябва. Ще се наложи да започна пътешествието си към центъра на Галактиката от най-крайната цивилизация на затънтената планетка Поргорсторсаанд. Странно име, но това е планетата на моето детство.“
Досега Язон никога не бе пожелавал да се върне там. А сега изведнъж усети, че иска това.
— Ще летя с теб — заяви Мета на сутринта. — Казах ли, че повече няма да те оставя? Казах. А аз не хвърлям думите си на вятъра.
— А кракът ти как е?
— Ще ми мине по пътя.
— Мета, недей. Скоро ще се върна. И тогава ще полетим заедно. А това е… нещо съвсем друго.
— Не, същото е. Щом ще летим, да летим заедно, където трябва.
— Не разбирам защо. Смятах да взема твоя лек крайцер „Темучин“, за да се върна по-бързо…
— Не — каза Мета. — Ще летим на „Арго“!
— На „Арго“? — учуди се Язон. — Двамата с това чудовище?
— Чувствам, че така трябва, Язон! Повярвай на моята интуиция.
Но той не повярва.
— Стоп — каза Язон. — След всичко, което се случи с нас, се отнасям с голямо уважение към твоя усет. Но в този случай, Мета, той те лъже.
Мета начаса се стегна. За секунди пирянката надделява над любещата жена: май се опитваха да я оскърбят? Пистолетът вече бе в дланта й.
— Мета — Язон нежно я хвана за ръката, рискувайки да му бъде приложена болезнена хватка или нещо подобно. — Не исках да кажа, че ти грешиш напълно. Просто малко пришпорваш събитията. Към центъра на Галактиката наистина ще трябва да летим на „Арго“. С целия му екипаж. Но сега, когато обстановката е толкова е неспокойна, не можем да оставим пирянците без най-мощния им линкор. Нима си престанала да мислиш за родната планета?
Мета го погледна замислено, като че се идваше на себе си от някаква халюцинация.
— Ти си прав, Язон. Ще летим на „Темучин“.
Трета глава
„Поргорсторсаанд е третата планета в системата Алфа от Слон, жълто джудже от спектрален клас G2. Съдържанието на кислород в атмосферата, съставена предимно от азот, е деветнадесет и осем десети от процента, океаните заемат три четвърти от повърхността, ъгълът на наклона на оста към плоскостта на еклиптиката е двадесет и три градуса и двадесет и пет минути…“ Язон четеше тази справка и не можеше да се начуди. Как така не беше забелязал, че неговата родна планета е една от най-земеподобните в цялата Галактика? От любопитство започна да сравнява другите цифри и се убеди, че разминаването почти навсякъде е не повече от един-два процента, а ъгълът на наклона на оста съвпада с точност до минута. Затова и климатичните пояси на Поргор бяха разположени аналогично на земните, т.е. бяха каквито са били в зората на цивилизацията.
Разбира се, не беше прилично планетата да бъде наричана с просташки съкратеното име Поргор, но това се отнася за на глас. Наум кой би я назовавал с това немислимо струпване на звукове?
За названието в големия галактически каталог нямаше никаква информация и Язон буквално се удари по челото, когато си спомни в кой източник трябва да прави справки за родната планета. Поргорсторсаанд непременно трябваше да фигурира в поне два файла, донесени от библиотеката на доктор Солвиц. В историята на първия етап от Галактическата Експанзия и в личното досие на Язон дин Алт.
Той още на Пир беше презаписал всички материали, които биха могли да му потрябват, на по-удобни за четене микродискове и ги взе със себе си на тръгване. В процеса на работата над глобалната програма за изучаване на Света на Смъртта Язон, колкото и да е странно, успя да усвои само незначителна част от сведенията, които беше донесъл от астероида Солвиц на информ-кристали. Първо, просто не му достигна времето да изчете всичко поред, само защото е интересно. Второ, множество файлове се оказаха, кой знае защо, трудночитаеми (нямаше възможност да търси причината за това). Те изискваха някакъв допълнителен ключ, някаква специална дешифровка и с решаването на този проблем така и не можа да се заеме.