Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Изглеждаше невероятно, но в хода на спора Кърк и Рес си някак бяха разменили ролите! И това направи подтискащо впечатление на Язон. На останалите като че ли също, но те се стараеха да не издават чувствата си и поради това избягваха да се поглеждат един друг в очите. Вторият след Язон другопланетец, Арчи, допуснат в светая светих на планетата Пир — кабинета на Кърк по време на толкова важно съвещание, си траеше, разбирайки добре, че всяка неточна дума може да стане последната му въздишка в тази стая. Ще му се размине леко, ако просто го изхвърлят през вратата…
Само Язон се опита да изкаже особено мнение, като сумира всичко чуто през последния час:
— Да се напуска планетата, разбира се, не бива, но трябва да засилим мерките за безопасност не двойно и не тройно, а десетократно. Програмата за научни изследвания не да се закрива, а да се активизира. Между другото, новите данни сами по себе си значително катализират нашето разбиране на самата същност на пирянските процеси. Не се опитвам да ви утеша — това наистина е така. И в края на краищата…
Язон не харесваше изказването си. Усещаше, че бълва някакви празни, излишни думи. Е, да, печелеше време! Просто не бе измислил обяснение за приятелите си пирянци за причината, поради която трябва незабавно да потегли на път в такъв тежък за цялата планета час. Сам разбираше, че някъде в центъра на Галактиката, където го чакат особени чудеса, пак ще решава все същите проблеми на Пир. И ще намери към тях оригинален, нов и неочакван подход. По стария начин проблемите на Пир не можеха се решат. И бе безсмислено да стърчат тук, тъпо да отхвърлят версия след версия, дали Солвиц е донесъл отнякъде „енергията на злото“, или да „лекуват“ планетата според последната медицинска теория на Арчи, според която телепатичната връзка между пирянските организми е обикновена инфекциозна болест, чийто причинител може да се открие и унищожи. Всичко това е безсмислено, мислеше си Язон, нужен е нов, мощен импулс отвън!
Но как да каже това на простодушните пирянци, които очакват от него, сякаш е вълшебник, бърз и правилен отговор на всички въпроси — тук и сега?…
— И накрая — продължаваше Язон, — ние трябва да опитаме на достатъчно голяма площ криогенния метод. Да, това е скъпо. В известен смисъл това е отлагане, а не решаване на проблема. Рискуваме да променим климата на планетата, но в края на краищата замразяването на най-активните точки…
Изглежда и най-несъобразителните му слушатели започнаха да разбират, че това съвсем не е „в края на краищата“. Криогенният метод беше едно от множеството разумни, но отдавна обсъдени и отхвърлени предложения. Язон явно смяташе да каже нещо съвсем друго. Смяташе. Но не успя.
Спасителен сигнал за аварийно повикване прекъсна съвещанието, изпаднало в задънена улица, и въпреки краткото си времетраене, успяло да измори всички като многочасов диспут.
Даже фактът, че Язон дин Алт е във връзка с непланирано кацане на космодрума на другопланетен гост, който по данните на диспечера е изплувал от кривопространството в опасна близост до планетата — дори такава дразнеща информация не удиви или възмути никого, дотолкова в подходящ момент дойде повикването, което избави всички от мъчителната неловкост.
А гостът се оказа толкова нахален, че без да обръща внимание на предупрежденията от космодрума и без дълги предисловия приземи своя лек междузвезден кораб на малката свободна полоса в сянката на гигантския Арго. Линкорът вече втора седмица стоеше на стенда за пълна профилактика. Площадката за кацане в този нощен час както винаги гъмжеше от не особено симпатични животинки, които веднага насочиха отвратителните си зъбати муцуни, ципестоноктести крила и хищни пипала с вендузи, особено впечатляващи в мъртвешката светлина на пирянските луни. Но гостът беше в скафандър с висша защита. Той невъзмутимо отвори люка и тръгна към неотдавна построеното красиво здание на космодрума, като че гъмжащата наоколо сган му беше позната от ранното му детство на истински пирянски говорител. А безоките твари като че наистина усетиха свой, защото практически не се нахвърлиха нито върху човека, нито върху току-що кацналия кораб, още топъл от навлизането в атмосферата.
Язон пристигна на космодрума през подземния тунел, по който сега с помощта на гравитонна техника специалните капсули можеха да се движат със скорост на космически катер. Викаха лично него и той искаше да види пръв кой е дошъл. Това можеше да е много важно. Не забравяше лошото си предчувствие.