Прокълната нощ

– Следващия път – каза Парис на жената със съжаление в гласа и продължи да ги води към клуба.

– Обещаваш ли? – извика тя. Но се изтръгна от опиянението на страстта, когато Лушън мина край нея. Тя пребледня при вида на белязаното му лице.

Няколко минути по-късно воините стояха на входа на клуба и проучваха сцената. Тълпа от хора танцуваше в бърз ритъм, а многоцветни лампи пулсираха около тях. Тези, които ги забелязаха, ахнаха. Повечето се отдръпнаха – ангели, наистина. Смели и глупави, неколцина пристъпиха по-близо.

Докато стоеше там, Аерон усещаше… нещо. Леко бръмчене на сила, вероятно. Намръщи се.

– Виждаш ли ги? – попита Рейес, докато сканираше. Стойката му беше напрегната. Болка тази вечер изглеждаше на ръба повече от всякога. Ръцете му бяха подути, сякаш беше последвал примера на Мадокс и беше разрушил цяла стая.

– Още не, но знам, че са тук. – Аерон прокара пръст по ножа, скрит на бедрото му. „Къде сте? Кои сте?“

– Здравей, рай! Виж тези сладки малки хапки! – каза Парис, а гласът му беше дрезгав от възбуда.

– Извади си ума от гащите им! – сопна се Рейес.

На Аерон му се искаше това да е неговата единствена грижа. Нуждата от секс. Човешките жени го гледаха със страх, като блондинката, която едва не припадна днес при мисълта да бъде докосната от него. И той беше щастлив от това. Те трябваше да се страхуват от него. Той нямаше да го иска, но щеше да ги сдъвче и да ги изплюе на една хапка.

– Пет минути – каза Парис, а думите му бяха наситени с удоволствие. – Само това ми трябва.

– По-късно.

– Сега.

– Ти да не си дете? Патката ти не е играчка, затова спри да си играеш с нея поне за една проклета нощ!

– Богове! Не е възможно! – каза внезапно Лушън и изуменият му тон сложи край на препирнята. Той посочи към задната част на клуба с мрачно вирване на брадичка. – Вижте!

Всички погледи проследиха неговия до група, която стоеше в задната част на клуба и ги наблюдаваше.

Аерон изсъска и стисна един от ножовете си. Изглежда изненадите този ден не бяха свършили.

– Сейбин. – Никога не е мислел, че някога отново ще види Съмнение. Мъжът, когото някога беше смятал за приятел, беше държал нож в гърлото му и беше срязал дълбоко. – Какво прави той тук? Защо сега… – думите му секнаха, когато отговорът го озари. – Той все още воюва с Ловците. Той вероятно ги е довел на нашата порта.

– Има един начин да разберем – каза Лушън, но никой от тях не тръгна напред.

Аерон знаеше защо неговите крака се бяха превърнали в олово. Онази мрачна съдбовна нощ се разиграваше в ума му.

– Трябва да ги убием – беше изкрещял Сейбин. – Виж какво направиха с Баден!

– Ние направихме достатъчно – беше отвърнал Лушън със спокоен глас. – Причинихме на тях и на любимите им много повече болка, отколкото те на нас.

Студена ярост беше окъпала лицето на Сейбин.

– Баден нищо ли не означава за вас?