Прокълната нощ

Вместо да уплаши Даника, миналото на Ашлин изглежда успокои подозренията на момичето. В замяна Ашлин беше вбесена от отвличането на Даника. Колко странно бе да мисли, че на това място на смърт и страх Ашлин беше открила не само първия си вероятен любовник, но също и първата си истинска приятелка.

В стаята влезе ангел.

Сребърната коса създаваше ореол около главата му, а зелените му очи блестяха като изумруди. Един демон не трябваше да е толкова красив. Но той беше покрит с черно, както Ашлин можеше да очаква, с черна риза, черни панталони и черни ръкавици. Лошото беше, че държеше пистолет в една от протегнатите си ръце.

Беше го видяла преди в стаята на Мадокс. Снощи (едва снощи ли беше?), когато Мадокс беше намушкан. Този мъж не беше участвал, но беше гледал. И не се беше опитал да помогне.

– Ашлин – каза той и очите му я затърсиха.

Страх стегна гърлото ù. Той знаеше името ù? Защо не беше дошъл Мадокс? Беше ли си измил ръцете от нея вече? Искаше ли я мъртва?

Опитвайки се да не хленчи, тя избута Даника зад себе си.

– Тук съм – успя да проговори тя. Тя очакваше да бъде застреляна на секундата.

Не беше.

Мъжът остана на място, въпреки че погледът му обходи стаята покрай леглото и тоалетката, докато не се срещна с нейния.

– Ела с мен!

Тя се усети като вкоренена в пода, вледенена.

– Защо?

Той хвърли разтревожен поглед през рамо.

– Ще ти обясня по пътя. Сега побързай! Ако те видят, няма да мога да те спася.

Даника внезапно се озова пред нея като вързоп ярост.

– Тя няма да дойде с теб. Никоя от нас няма да го направи, независимо колко оръжия ще насочиш към нас. Ти и твоите другарчета можете да идете да се шибате!

– Може би по-късно – отговори той студено, задържайки погледа си върху Ашлин. – Моля те! Нямаме много време. Искаш ли да видиш Мадокс, или не?

Мадокс. Само като чу името му, пулсът ù се ускори. „Сигурно съм най-тъпата жена на света.“ Тя прегърна Даника и ù прошепна:

– Всичко ще бъде наред. – Надяваше се.

– Но…

– Довери ми се! – Тя се освободи от прегръдката и тръгна напред. Белокосият ангел отстъпи от нея, сякаш беше пръчка динамит.

– Никой друг да не мърда! – каза той, като едва не се преметна настрани в бързината си да запази разстоянието между тях. – Първо ще стрелям, а после ще задавам въпроси. – Той спря в коридора, като още я гледаше.

Когато Ашлин застана до него, той добави:

– Не ме докосвай! Случват се лоши неща, когато хората ме докосват. Дори не приближавай така, че да паднеш върху мен, ако се спънеш! – видът му беше смърто сериозен, а гласът му беше равен.

– Добре – каза тя объркана. Но затъкна ръце зад гърба си, в случай че забрави и изчака той да я поведе.

Той направи широк кръг около нея, оставяйки пистолета насочен право напред, а после затвори и заключи вратата. Ашлин не се опита да му избяга. Страхът отново я държеше закована на място.

– Какви лоши неща? – Тя не можеше да се въздържи да не попита, когато той се обърна отново към нея.