Прокълната нощ

– Коя беше тя? Защо я уби?

– Жената, за която ти разказах. Воинът, на когото беше дадена задачата, която исках за себе си. Пандора.

Очите ù се разшириха.

– Онази Пандора?

– Да.

– Това е кутията, която сте отворили? Боже мой, не знам защо не съобразих това преди. Защо боговете просто не върнаха демоните обратно в кутията?

– Наказание. Но по-лошото е, че кутията беше изчезнала без възможнаст да бъде пресъздадена.

– Как уби…

– Демонът ми ме беше обзел и… – проговори с мъка и се зачуди какво ли мисли Ашлин. – Изгубих контрол. Отдадох се изцяло на Насилие и мечът ми ù нанесе непоправима рана. Оттогава съжалявам за деянието, не се съмнявай!

– Но безсмъртните не могат да бъдат убити завинаги. Нали? Искам да кажа, че ти си доказателство за това.

– Повечето могат да бъдат убити. Не е лесно, но е възможно.

– Всеки прави грешки, а ти си платил за твоите – каза тя. Състраданието и това, че тя го разбира, го изненада. Стопли го. Повали го. – Направо ми се иска да беше убил и онези богове, които са те проклели, защото те са долни, отвратителни…

Той трепна и сложи ръка върху устните ù, пресичайки думите ù.

– Тя не искаше да го каже – каза той, и погледна нагоре. – Доброволно ще поема всяко наказание за нея върху себе си.

Не ги удари мълния. Земята не изтътна.

Не изпълзяха скакалци, за да изгризат плътта им. Мадокс бавно се отпусна.

– Никога не проклинай боговете! Те чуват всичко – за съжаление.

Тя неохотно кимна и той дръпна ръката си.

– Аз не съм Стръв – каза тя.

– Знам, че не си.

– Наистина ли? – каза тя с надежда. Наклони глава и го загледа.

– Наистина.

Чертите ù омекнаха и тя дори се усмихна.

– Какво те убеди?

– Ти. – Той я погледна учудено, защото за него все още беше изненада. – Твоята сладост, твоята способност. Твоята девственост.

– Значи ти… ме искаше? – попита тя вече несигурна. – Не защото си искал отговори от мен, а защото…

– А защото – увери я той – ти ме караш да горя.

В очите ù проблесна щастие като слънчеви лъчи, стъпкващи нощта. Тя се сгуши още по-плътно в него, гърдите ù притискаха гръдта му.

– Радвам се, че от моя Институт ме доведоха в Будапеща.

Тялото му беше започнало да се раздвижва, да се подготвя и да желае повече. Докато не беше споменат Институтът. Насилие изръмжа.

– Няма да се върнеш при тях.

– Ти и твоите настоявания! – Без да осъзнава внезапния му смут, тя продължи безгрижно: – Знаеш ли, чувала съм откъслечни разкази за кутията на Пандора. Казах ли ти, че Институтът винаги е търсил свръхестествени реликви, споменавани в историята, в митове и легенди?

Той се вцепени.

– Ще ми кажеш ли какво си чула за кутията?

– Да видим! – Тя потупа брадичката си. – Чух, че кутията е скрита. Къде – не знам. Но се предполага, че е пазена от Аргус и дори самите богове не могат да стигнат до нея.

Мадокс прие новината с шок. Аргус беше огромен звяр с повече от сто очи, които му позволяваха да види всичко по всяко време. Легендите твърдяха, че е бил убит от Хермес, но легендите често бяха лъжа, разказана от боговете, за да заблудят смъртните.