Прокълната нощ

Къде беше Кейн? И него ли го бяха пипнали Ловците?

Сейбин и другите започнаха бавно да се приближават. Аерон ги гледаше, без да отмества погледа си от тях, докато и неговата група най-после тръгна напред. Воините се срещнаха в средата на дансинга и хората бързо се дръпнаха от пътя им.

– Какво правите тук? – настоя Лушън. Аерон забеляза, че говори на английски, вероятно за да не ги разберат танцуващите.

– Аз мога да попитам същото – отговори Сейбин на същия език.

– Дошъл си да намушкаш някой друг в гърба ли, Съмнение? – попита го Аерон.

Сейбин вирна брадичка.

– Минаха няколко хиляди години, Ярост. Да си чувал за нещо, наречено прошка?

– Странно е да чуя това от теб.

Под дясното око на воина заигра мускул.

– Не дойдохме тук, за да се бием с вас. Дойдохме, да се бием с Ловците. Те са в града, в случай че не сте чули.

Аерон изсумтя.

– Чухме. Вие ли ги доведохте тук?

– Не. – Сейбин прокара език по зъбите си. – Научили са за вас преди ние да научим.

– Как?

Сейбин сви рамене.

– Не знам.

– Силно се съмнявам, че сте пропътували целия път до Будапеща, за да се биете. Можехте да останете в Гърция за тази цел – каза Лушън с леко подигравателен тон.

– Добре. Искате истината? – Страйдър разпери ръце, за да покаже, че е без оръжие. – Трябва ни вашата помощ.

– По дяволите, не. – Парис поклати глава. – Дори няма нужда да чуваме защо или как, защото отговорът няма да се промени.

Нали не мислиш наистина, че можеш да победиш тези мъже? Нехарактерното съмнение премина като шепот в ума на Аерон, но бързо заби остри нокти в мислите му.

– Не сме същите воини, които бяхме – каза Камео, привличайки вниманието му към тъжните си очи. – Поне ни изслушайте!

Всички се присвиха. Тя говореше така, сякаш всяка мъка на света почиваше върху нежните ù рамене. И вероятно беше така. Като я слушаше, Аерон искаше да заплаче като човешко бебе.

– Нуждаем се от вашата помощ. Търсим димУниак. Кутията на Пандора. Знаете ли къде е? – попита Сейбин сковано.

– След всички тези години искате кутията? – Лушън изглеждаше объркан. – Защо?

Ако се сбиете, може да бъдеш убит. Или осакатен. Защо не им дадеш това, което искат, и не върнеш живота си към обичайното? Юмруците на Аерон се стегнаха. Проклятие! Той беше силен и способен. Нямаше причина да се съмнява в себе си по този начин. „Съмнение.“

В гърлото му изтътна ръмжене, когато си спомни способността на бившия си приятел.

– Разкарай се от главата ми, Сейбин!

– Съжалявам – каза воинът със слаба усмивка. – Навик.

Трябваше да метне камата си на мига.

– Значи ти си този, който се опита да ни подмами в гробището невъоръжени. – Не беше въпрос. – Мислех, че не искаш да се биете с нас – добави студено.

Усмивката на Сейбин стана смутена.

– Не бях сигурен как ще ни посрещнете и не исках да изкушавам Съдбата. А след като се провалих да ви подмамя там, Кейн ще прекара скучна нощ с труповете. Какво правите вие тук, между другото? И вие ли сте чули, че Ловците ще бъдат тук?