В обятията на Шамбала

Приближих се към олтара и наистина видях встрани от него две обработени скали с вдлъбнатини за поставяне на плочата. Тя явно се отличаваше от другите по своята структура и цвета на гранита. Лежеше върху тях неподвижно, сякаш беше напасната идеално. Определих на око тежестта й — беше някъде около десет тона.

— А истина ли е, че Миларепа е обработвал плочата на друго място? — обърнах се пак към монаха.

— Да, това място е високо в планината — отговори той.

— Обработвал я е с ръцете си и я е пренесъл тук с помощта на очите си? — подсмихнах се.

— Да, да — закима монахът. — Искам само да добавя, че великият йога Миларепа е направил много такива плочи и ги е пренесъл тук, за да прегради с тях входа към пещерата, която пак той е изградил сам.

— С какво е „направил“ пещерата? Пак ли с ръцете?

— Разбира се. С какво друго? — почуди се монахът на моята недосетливост.

— Не е ли разполагал с някакви уреди?

— Не, уреди не е имало.

— Да не би с ръцете си да е направил цял тунел в скалистата почва? — усъмни се Рафаел Юсупов.

— Разбира се — невъзмутимо отговори монахът.

— Да… — избоботи Юсупов, — при това прераждане едва ли ще разберем точния смисъл на израза „работа с ръце“. Напълно възможно е в следващия живот…

— Разбира се, вие, Рафаел Гаязович, пак няма да го разберете — някъде отстрани подхвърли Селиверстов.

— Защо пък?

— Ами защото не се прераждате твърде сполучливо! — авторитетно произнесе Селиверстов.

— Несполучливо!? Аз ли не съм сполучлив?

— Да, несполучлив сте!

— Ти да не би да си нещо повече! Да ти имам прераждането…

— Добре де — подаде ръка за помирение Селиверстов, — в този свят всички не сме много сполучливи… нито можем тунели да копаем с ръцете си, нито с очите си да пренасяме плочи. При това положение ще твърдите ли все така, че сме сполучливи? Единственото, което можем, е да вдигнем камък от земята и да го използваме като оръжие на пролетариата. Надявам се, че при следващото прераждане ще имаме по-голям късмет.