Вестители

— Виждаш ли колко много хора се грижат за теб, Екс? А ти си мислеше, че си сама и няма да бъдеш приета.

Аз го погледнах за кратко и издърпах ръката си от неговата възможно най-деликатно. Игор ме стрелна с поглед, който изпрати тръпки по цялото ми тяло.

— Ксения, би ли дошла с мен да поговорим? — попита ме и стана от масата.

Гледаше ме в очакване, сякаш нямаше вариант да му откажа.

— В момента вечерям — казах и опитах отново от телешкото.

Майкъл местеше съсредоточен поглед от мен към Игор.

— Става въпрос за родителите ти.

Вдигнах очи от чинията и след няколко кратки мига на колебание станах от стола и тръгнах с него. Обърнах се да погледна към приятелите си, а те се взираха в мен със смесица от тревога и оживен интерес. Последвах Игор, който беше тръгнал към спалното помещение. Явно отивахме към стаята ми. Или неговата.

— Седни — нареди ми след като запали лампите в моята.

Както обикновено хвърли изучаващ поглед на обстановката и като не забеляза нещо необичайно, се отпусна.

— Карай направо — казах и се загледах в перфектните очертания на гърдите му изпод фината материя на пуловера.

Въздъхнах. Беше просто съвършен.

— Има нещо, което исках да обсъдя с теб, но предпочетох първо да се възстановиш.

Аз го погледнах любопитно.

— Да се възстановя физически или психически? — запитах саркастично.

Сякаш не забеляза коментара ми.

— Направих пропуск, когато отидох в България — на лицето му се изписа разочарование от самия него. — Когато разбрах какво се е случило с родителите ти, не обърнах внимание на подробностите.

— За какво говориш? — попитах го, като използвах единия миг негово мълчание.

— Онази вечер, когато получи видението за смъртта им, ти понесе физически последствията от нападението. Получи следи от техните травми — аз кимнах и го загледах в напрежение. — На шията ти имаше белези от ухапванията на майка ти. Каза ми, че другият кръвожаден е ухапал баща ти. Пил е от кръвта му.

Погледна ме мрачно и седна до мен на леглото. Наведе глава сякаш все още се опитваше да разгадае някаква мистерия.

— Вече знам за това, Игор — рекох, потисната от спомените за видяното.

— Ксения, това означава, че те не са били вестители — изрече с все същия мрачен поглед.

— Вече ти казах това! — отвърнах загубила търпение.

— Едно е да го мислиш ти. Можело е да крият това от теб. Имаше хиляди причини ти да не си знаела какви са. Но ухапванията доказват друго. Те наистина не са били вестители.

Мозъкът ми заработи на бързи обороти и се опитах да разбера накъде бие.

— Какво означава това? — запитах го хладно.

— Това значи, че не са били твои родители.