Вестители

— Случайно да си я виждал как ходи на онези безумно високи токчета? Може да е всичко, но не и непохватна — рече Юри и ѝ се усмихна съучастнически.

Тя го изгледа втренчено. Явно всяка дума, която излизаше от устата му тази вечер, беше истинска мистерия за нея и плод за размисъл като си легне. Майкъл беше усетил какво се разиграва пред очите ни и ме погледна многозначително. Аз прихнах в отговор на погледа му и той избухна в смях. Наведе се по-близо до лицето ми и ми прошепна лукаво:

— Какво точно се случи, че госпожица Остроумие загуби дар слово?

— Вероятно възвърна зрението си и забеляза пленителните погледи на Юри — отвърнах през смях.

В същия момент нещо друго привлече моето внимание. Обонянието ми долови миризмата на парфюма му. Силни нотки на някаква експлозия от аромати. Така познатото ухание на пачули, примесено с джинджифил и нотки на бергамот взривиха сетивата ми и изрисуваха в съзнанието ми кехлибарен цвят. Никога нямаше да сбъркам този силен, завладяващ аромат.

— Добър вечер, Ксения — обърна се към мен Игор и кимна елегантно с глава.

Аз се отдръпнах от Майкъл, който все още бе приведен към мен, и го загледах. Беше облечен в черен панталон и тъмнозелен фин пуловер, а върху него — черно кожено яке. Чупливата му коса както винаги изглеждаше перфектно чиста и блестеше на светлината на запалените свещи и лампи в трапезарията. Един кичур се беше измъкнал и се спускаше покрай лицето му. Беше пуснал брада — къса, но оформена. Придаваше му вид на онези лоши момчета, с които никой не искаше да се забърква, и по странен начин страшно много му отиваше — изглеждаше по-зрял и улегнал. В първия момент не успях да отвърна на поздрава му и той ме погледна въпросително.

— Здравей, Игор… — казах най-накрая, като прочистих гърлото си.

Забелязал, че някои от другите вестители близо до нас наблюдаваха срещата ни и не се притесняваха да подслушват разговора ни.

— Забавляваш ли се? — усмихна се пресилено.

Никой друг не го забеляза.

— Всъщност, да — отвърнах и му се усмихнах любезно.

Откакто беше видял как се държи Майкъл с мен, ми се струваше, че Игор беше по-различен. На моменти долавях ирония в тона му, което не беше типично за него. Може би си въобразявах, но през повечето време беше дистанциран. Разговорите ни се свеждаха до това да пита как се възстановявам и дали съм имала други странни преживявания. Чудех се дали когато отиде при Романова, тя не е успяла да го накара да се отдръпне от мен.

— Алешкин, присъединете се към нас — покани го Юри, чийто поглед беше светнал и вече се чувстваше сякаш е на седмото небе.

— Благодаря — рече изненадващо Игор и придърпа един стол.

Помаха едва доловимо на сервитьора и си поръча едно двойно уиски с лед.

— Мислех, че ще вечеряш с вестителите от Ордена — казах му сдържано и се върнах към телешкото си „Строганов“.

— Не ти ли е приятна компанията ми, Ксения? — попита ме той и ме погледна многозначително.