Вестители

— Толкова военно? — предположи Зоя. — За първи път ги виждам такива.

— Не можеш да ги обвиняваш — намеси се Майкъл.

Вървяхме към залата, в която щяхме да проведем поредното упражнение, с което да се научим да повикаме пазител.

— Знаете ли, че ги чух снощи след вечеря да си говорят, че в последния месец нападенията над вестители са се удвоили?

— Замисли се. Никога преди не сме получавали толкова много видения като тези.

— Не ви ли се струва странно, че вампирите са насочили усилията си именно към вестители? — намесих се.

Крачех по коридора и масивните токове на ботушите ми отекваха по мрамора под краката ми.

— На тях не им ли трябва човешка кръв, за да поддържат силите си?

— Не точно — отвърна уклончиво Юри. — Не е като да умрат от глад…

— Как така? — изненадах се.

— Работата е там, че за да живеят, на кръвожадните не им трябва много кръв. Повечето от тях убиват жертвите, за да придобият по-голяма сила — каза Майкъл.

— И за да постигнат вечен живот — добави Зоя с отвратена физиономия.

— Какво?

— Ами да, колкото повече животи отнемат, толкова по-дълго живеят.

— И на това ли му се вика „баланс“? — изумих се.

Стомахът ми се разбунтува. Смъртта на родителите ми беше допринесла за дълголетието на онези изроди. Страхотно!

— Не че живеят вечно — уточни Майкъл. — Но определено е в тяхна полза.

— Но ако решат, могат да пият малко кръв и пак да живеят — заключи Юри.

— Има ли нещо, което не работи за тях изобщо? — подразних се.

Тримата поклатиха глава и продължиха напред. Забелязах няколко пазители подредени пред вратата на залата. Изглеждаха спокойни, но бяха нащрек. Нищо не можеше да убегне от погледа им.

— Защо има толкова много пазители? — попита Зоя.

— Виждате ли? Орденът е полудял — каза Юри. — Вече си имаме и строга двайсет и четири часова охрана!

— Не ги наричай така — скастри го Зоя. — Трябва да си им благодарен.

— Дразни ме, че всички мислите, че сме безпомощни! — отвърна ѝ Юри. — Нужно ли е да ги отклоняват от собствените им задачи, за да седят на пост на някаква си класна стая.

— Не е точно така — рече Майкъл.

— Напротив — намесих се. Той ме погледна изненадано. — Вместо да разполагат с повече хора, за да се уверят, че другите вестители извън палатата са в безопасност, са ги прехвърлили тук. Не беше ли Палатата защитена от кръвожадни чрез магията на Тайния кръг?

— Да, но все пак тук ще са най-близо до източника на информация за предстоящи нападения. Ако някой от нас получи видение, ще могат да реагират незабавно — рече.

— Какво, да не мислиш, че пазителите и вестителите са забравили как се използва телефон? — изсумтя Зоя, докато влизаше в залата.