Крахът на титаните [bg]

Голямата стая бе тиха. Бяха сами. Мод се хвърли в ръцете му. Той я прегърна силно и я притисна до себе си, а тя вдигна лице към него.

— Обичам те — каза тя и го целуна жадно.

След минута се отдели от него, останала без дъх. Валтер я погледна с обожание.

— Нямаш срам! Волга минавала през Белград!

— Но сработи, нали?

Той възхитено поклати глава.

— Аз никога не бих се сетил. Толкова си умна.

— Трябва ни атлас, в случай че някой влезе.

Валтер огледа рафтовете. Библиотеката принадлежеше по-скоро на колекционер, отколкото на читател. Всички книги бяха с хубави подвързии и повечето сякаш никога не бяха отваряни. Няколко справочника се спотайваха в един от ъглите и Валтер намери там атлас, прелисти го и откри карта на Балканите.

— Тази криза — притеснено започна Мод. — В дългосрочен план… няма да ни раздели, нали?

— Не и ако мога да направя нещо.

Той я дръпна зад един библиотечен шкаф, за да може, ако някой влезе, да не ги види веднага, и я целуна отново. Днес тя го желаеше силно и прокарваше ръце по раменете, ръцете и гърба му, докато го целуваше. Прекъсна целувката и му прошепна:

— Вдигни ми полата.

Той преглътна. Бленувал беше този миг. Стисна плата и го издърпа нагоре.

— И фустата — каза тя. Той стисна плата с двете си ръце. — Не я мачкай.

Валтер се опита да я повдигне, без да мачка коприната, но тя се изплъзваше през ръцете му. Нетърпелива, Мод се наведе, хвана полата и фустата за ръбовете и запретна всичко на кръста си.

— Докосни ме — каза тя и го погледна право в очите.

Той бе притеснен, че някой ще влезе, но любовта и желанието го бяха обзели твърде много, за да се сдържа. Сложи дясната си ръка между бедрата й и дъхът му секна от изненада — там беше гола. Осъзнаването, че е планирала да му достави това удоволствие, още повече възпламени желанието му. Нежно я погали, но тя притисна ханш към дланта му и той отвърна с по-настойчиво движение.

— Точно така — каза тя. Той затвори очи, но тя му каза: — Гледай ме, скъпи мой, гледай ме, докато го правиш — и той ги отвори отново.

Лицето й бе зачервено и тя дишаше тежко през разтворените си устни. Тя сграбчи ръката му и го поведе, както той го беше сторил в ложата на операта. Мод прошепна:

— Вкарай пръста си.

Тя се облегна на рамото му. Той усещаше горещия й дъх през дрехите си. Притискаше се към него на тласъци. След няколко мига простена гърлено, подобно на сподавения вик на сънуващ човек, и се отпусна върху него.

Валтер чу как вратата се отваря, а след това — гласа на лейди Хърмия.

— Хайде, Мод, скъпа, трябва да си ходим.

Той дръпна ръката си и Мод бързо приглади полата. С разтреперан глас тя каза:

— Боя се, че грешах, лельо Хърм, а господин фон Улрих е бил прав — Дунав, а не Волга, минава през Белград. Сега го видяхме в атласа.