Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Той обаче не можеше да бъде подведен от шеговития й тон.
— Германия и Великобритания не се разбират добре. Британците се сближават с нашите врагове Русия и Франция. Това ги прави наши противници.
— Мъчно ми е, че смятате така. Много други не са съгласни.
— До истината не се достига с мнозинство. — Отново чу рязка нотка в гласа му. Беше свикнал да го изслушват без възражения, особено жените.
Медицинската сестра на доктор Грийнуолд донесе чай на табличка и наля. Ото мълчеше, докато тя не излезе. Тогава продължи:
— Войната може да започне до няколко седмици. Ако не се бием заради Сърбия, ще се появи друг casus belli. Рано или късно Великобритания и Германия трябва да воюват за европейско господство.
— Съжалявам, че сте толкова песимистично настроен.
— Много други са съгласни с мен.
— Но до истината не се достига с мнозинство.
Ото се подразни. Несъмнено беше очаквал тя да слуша мълчаливо високопарните му приказки. Не обичаше да се подиграват с него. Гневно рече:
— Трябва да ме слушате. Казвам Ви нещо, което Ви засяга. Повечето немци смятат Великобритания за враг. Помислете за последствията, ако Валтер се ожени за англичанка.
— Помислила съм, разбира се. Валтер и аз сме го обсъждали надълго и нашироко.
— Първо, ще получи неодобрението ми. Не бих посрещнал добре английска снаха в семейството си.
— Валтер чувства, че в крайна сметка любовта Ви към него ще Ви помогне да преодолеете отвращението си от мен. Нима това наистина е невъзможно?
— Второ — рече той, без да отговори на въпроса й — постъпката му ще се приеме за нелоялност към кайзера. Хората от неговата класа няма вече да са му приятели. Той и съпругата му няма да бъдат приемани в най-добрите домове.
Мод започваше да се ядосва.
— Трудно ми е да повярвам. Не всички немци са толкова тесногръди, нали?
Посетителят й сякаш не забеляза грубостта й.
— Трето, и последно, кариерата на Валтер е във Външното министерство. Той ще се отличи. Записвал съм го да учи в училища и университети в различни страни. Говори английски съвършено и руски добре. Въпреки незрелите си идеалистични възгледи, началниците му имат добро мнение за него, а кайзерът е бил любезен с него в повече от един случай. Някой ден може да стане външен министър.
— Той е блестящ — съгласи се Мод.
— Но ако се ожени за Вас, с кариерата му е свършено.
— Това е смешно — потресено рече тя.
— Скъпа моя млада госпожице, не е ли очевидно? Не може да се вярва на мъж, женен за врага.
— Вече говорихме за това. Той ще бъде верен на Германия. Достатъчно го обичам, за да приема това.
— Може би ще е твърде загрижен за семейството на съпругата си, за да се отдаде напълно на Германия. Дори и безмилостно да пренебрегне роднинската си връзка, хората няма да спрат да се питат.
— Преувеличавате — каза Мод, но започваше да губи увереност.
— Със сигурност няма да може да работи в коя да е сфера, където се изисква секретност. Другите мъже няма да говорят по поверителни въпроси в негово присъствие. С него ще е свършено.
— Не е нужно да работи във военното разузнаване. Може да се прехвърли в друго поле на дипломацията.
— Всичко в дипломацията изисква поверителност. А ще го има и проблемът с моето положение.
Мод се изненада. С Валтер не се бяха замисляли за кариерата на Ото.
— Аз съм доверен човек на кайзера. Ще продължава ли да ми има пълно доверие, ако синът ми е женен за жена от чужда и неприятелска държава?
— Би трябвало.
— И сигурно би го сторил, ако взема твърди недвусмислени мерки и се отрека от сина си.
Мод си пое рязко въздух.
— Не бихте го сторили.
Ото повиши глас.
— Ще ми се наложи!
Тя поклати глава.
— Ще имате избор — отчаяно изрече тя. — Човек винаги има избор.
— Няма да жертвам всичко, което съм постигнал — положението си, кариерата си, уважението на сънародниците си, за едно момиче — презрително каза той.
Мод се почувства, сякаш са я зашлевили.
Ото продължи:
— Но Валтер ще го стори, разбира се.