Крахът на титаните [bg]

Братовчед му също имаше новини.

— Установихме, че атентаторите са взели пистолетите и бомбите си от Сърбия.

— О, по дяволите.

Роберт вече не криеше гнева си.

— Оръжията са били доставени от началника на сръбското военно разузнаване. Убийците са били обучавани на точна стрелба в един парк в Белград.

— Офицерите от разузнаването понякога действат на своя глава — рече Валтер.

— Често. И потайността на работата им значи, че може да им се размине.

— Следователно това не доказва, че сръбското правителство е организирало убийството. А и като се замислиш логично, малка страна като Сърбия, която отчаяно се мъчи да запази независимостта си, трябва да не е с всичкия си, за да провокира своя могъщ съсед.

— Възможно е дори сръбското разузнаване да е действало противно на желанията на правителството — съгласи се Роберт, но после добави твърдо: — Това няма никакво значение. Австрия трябва да предприеме нещо против Сърбия.

От това се опасяваше Валтер. Аферата вече не можеше да се води престъпление, работа за полицията и съда. Беше ескалирала, и сега една империя трябваше да накаже една малка държавица. Императорът Франц Йозеф е бил голяма фигура за своята епоха — консервативен и много набожен, ала силен държавник. Сега обаче беше на осемдесет и четири и с възрастта не беше станал по-малко авторитарен и тесногръд. Такива хора си мислеха, че знаят всичко, просто защото са стари. Бащата на Валтер беше съшият.

„Съдбата ми е в ръцете на двама монарси“, помисли си Валтер — „царя и императора. Единият е глупак, а другият — старец. При все това и двамата контролират съдбата на Мод, а също и на милиони европейци. Какъв аргумент против монархията!“

Замисли се дълбоко, докато ядяха десерта си. Когато пристигна кафето, додаде с оптимизъм:

— Предполагам, целта ви ще е да дадете на сърбите тежък урок, без да намесвате други страни.

Роберт бързо разби надеждите му.

— Напротив. Императорът ми е написал лично писмо до твоя кайзер.

Валтер бе смаян. Не беше чул нищо за това.

— Кога?

— Пристигнало е вчера.

Подобно на всички дипломати, Валтер не обичаше монарсите да контактуват пряко помежду си, а не с посредничеството на министрите си. Можеше да се случи какво ли не.

— Какво е казал?

— Че Сърбия трябва да бъде елиминирана като политическа сила.

— Не! — беше по-зле от опасенията му. — Наистина ли го желае?

— Всичко зависи от отговора.

Валтер се намръщи. Император Франц Йозеф искаше подкрепа от кайзер Вилхелм — това беше същинската цел на писмото. Двете страни бяха съюзници, така че кайзерът бе длъжен да обяви подкрепата си, но тонът му можеше да бъде ентусиазиран или резервиран, насърчителен или предпазлив.