Крахът на титаните [bg]

— Извинете ме, татко, но трябва да отида на чай в дома на херцогинята на Съсекс, за да разбера какво още се носи из града.

— Англичаните нямат обичай да си ходят на гости в неделя — отбеляза Готфрид.

— Имам покана — отвърна Валтер и излезе, преди да е загубил самообладание.

Мина през Мейфеър на път за Парк лейн, към двореца на херцога на Съсекс. Той нямаше роля в управлението на Великобритания, но херцогинята редовно организираше политически салони. Когато Валтер пристигна в Лондон през декември, Фиц го представи на херцогинята, която се постара да го канят навсякъде.

Той влезе в салона й, поклони се, пое пухкавата й ръка и каза:

— Всички в Лондон искат да разберат какво ще се случи в Сърбия и въпреки че е неделя, дойдох да попитам Вас, Ваша Светлост.

— Няма да има война — отвърна тя, без да даде знак, че е усетила шеговития му тон. — Седнете и пийнете чай. Разбира се, цяла трагедия за горкия ерцхерцог и съпругата му и несъмнено виновниците ще бъдат наказани, но колко е глупава само мисълта, че велики нации като Германия и Великобритания ще воюват една с друга заради Сърбия.

На Валтер му се щеше и той да е така уверен. Седна до Мод, която се усмихна радостно, и лейди Хърмия, която кимна. В стаята имаше десетина човека, включително първия лорд на адмиралтейството Уинстън Чърчил. Декорът беше пищен и старомоден — твърде много тежки резбовани мебели, пищни драперии в десетина различни шарки, всяка повърхност — покрита с дребни украшения, снимки в рамки, вази със сухи цветя. Един лакей подаде чаша чай на Валтер и му предложи захар и мляко.

Валтер се радваше, че е близо до Мод, но както винаги искаше още и веднага се зачуди дали не могат да измислят начин да се усамотят, дори само за минута-две.

Херцогинята каза:

— Проблемът, разбира се, е слабостта на Турчина.

„Надутата лелка имаше право“, реши Валтер. Османската империя западаше, а консервативното мюсюлманско духовенство й пречеше да се модернизира. В продължение на векове турският султан бе поддържал реда на Балканския полуостров, от средиземноморския бряг на Гърция чак на север до Унгария, но сега с всяко десетилетие империята се отдръпваше. Най-близките Велики сили, Австрия и Русия, се опитваха да запълнят вакуума. Босна, Сърбия и България стояха между Австрия и Черно море. Преди пет години Австрия пое контрола над Босна. Сега Австрия беше в конфликт със Сърбия, средната от трите държави. Русите гледаха картата и виждаха, че България е следващото парче от доминото, и че австрийците можеха да овладеят западния бряг на Черно море и да заплашват външната търговия на Русия.

Междувременно подчинените на Австрийската империя народи започваха да смятат, че могат да се самоуправляват — затова босненският националист Гаврило Принцип застреля ерцхерцога Франц-Фердинанд в Сараево.