Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
Най-много я огорчаваше, че няма образование. На седемнайсет беше обявила, че ще ходи в университет — и всички й се изсмяха. Оказа се, че трябва да идваш от добро училище и да положиш изпити, преди да те приемат. Мод не беше ходила на училище и макар че можеше да обсъжда политиката с водещите държавници, никой от множеството гувернантки и учители не я бяха подготвили за явяване на какъвто и да е изпит. Тя плака и фуча дни наред, и дори днес мисълта можеше да й развали настроението. Това я направи суфражетка — разбираше, че момичетата никога няма да получат добро образование, докато жените не получат право на глас.
Често се чудеше защо се омъжват жените. Обричаха се на доживотно робство и тя често се питаше какво получават в отплата. Сега вече знаеше отговора. Никога не бе чувствала нищо толкова силно, колкото любовта си към Валтер. А нещата, които вършеха, за да я изразят, й носеха най-изящна наслада. Да могат да се докосват един друг по всяко време би било рай. Би се поробила трижди, ако това бе цената.
Но заробването не беше нужно, поне не и с Валтер. Тя го беше питала дали смята, че жената трябва да се подчинява на съпруга си във всичко, и той отговори:
— Определено не. Не виждам къде е подчинението в подобни отношения. Двама възрастни, които се обичат, трябва да могат да взимат решения заедно, без единият да се подчинява на другия.
Тя мислеше много за живота им заедно. Няколко години подред вероятно щяха да го пращат из разни посолства и щяха да обиколят света — Париж, Рим, Будапеща, може би още по-далеч — Адис Абеба, Токио, Буенос Айрес. Сети се за историята на Рут от Библията: „Където идеш ти, там ще дойда и аз.“5 Синовете им щяха да бъдат научени да се държат с жените като с равни, а дъщерите им щяха да пораснат независими и със силна воля. Може би щяха да се настанят в къща в Берлин, тъй че децата да могат да отидат в добри немски училища. В някакъв момент Валтер несъмнено щеше да наследи Цумвалд, имението на баща си в Източна Прусия. Когато остарееха и децата им пораснеха, щяха да прекарват повече време в провинцията, да обикалят из имота, да четат един до друг вечерно време и да размишляват как се е променил светът от младостта им.
Мод трудно можеше да мисли за нещо друго. Стоеше в кабинета си в Евангелска църква Голгота, съзерцаваше списъка с цените на медицинските материали и си спомняше как Валтер облиза върха на пръста си на вратата на дневната на херцогинята. Хората започваха да забелязват колко е отнесена — доктор Грийнуолд я беше попитал дали е добре, а леля Хърм й каза да се събуди.
Опита да се съсредоточи във формуляра за поръчки, но този път я прекъсна леко почукване. Леля Хърм надникна и рече:
— Имаш посетител. — Със страхопочитание й подаде визитната картичка.
Генерал Ото фон Улрих
Аташе
Посолство на Германската империя
Карлтън хаус. Лондон
— Бащата на Валтер! Какво, за Бога…?
— Какво да му кажа? — прошепна леля Хърм.
— Предложи му чай или шери и го покани.
Фон Улрих беше официално облечен в редингот със сатенени ревери, бяла жилетка от пике и раирани панталони. Червендалестото му лице се потеше в летните жеги. Беше по-закръглен от Валтер и не толкова хубав, но и двамата имаха военна стойка — изправен гръб и вирната брадичка.
Мод си придаде обичайния безгрижен вид.
— Уважаеми господин фон Улрих, това официално посещение ли е?
— Искам да си поговорим за сина ми — каза той. Английският му беше почти толкова добър, колкото на Валтер, макар да имаше акцент, за разлика от сина си.
— Колко любезно от Ваша страна да заговорите веднага по същество — отвърна Мод с лек сарказъм, който той не усети. — Моля, заповядайте. Лейди Хърмия ще поръча нещо освежително.
— Валтер е от старо аристократично семейство.
— Като мен — отговори Мод.
— Ние сме традиционалисти, консервативни и набожни… може би малко старомодни.
— Точно като моето семейство — каза Мод.
Нещата не се развиваха според очакванията на Ото.
— Ние сме прусаци — рече той с нотка на раздразнение.
— А — отвърна Мод и се престори на победена. — А ние, разбира се, сме англо-саксонци.
Тя се дуелираше с него, сякаш просто се състезаваха по остроумие, но вътре в себе си се боеше. Защо беше дошъл? Какво целеше? Усещаше, че няма как да е с добри намерения. Той беше против нея. Изпитваше мрачната увереност, че той ще се опита да застане между нея и Валтер.
5
Виж книга Рут, 1:16–17 — Б.пр.