Игра на духове [bg]

- Страх ме е - каза Ейнджъл.

- Знам.

- Дори не мога да кажа от какво. От всичко. От знанието, от неведението, от бъдещето. Не толкова от болката - с нея ще се справя, но от това, да съм болен. Не искам да стана един от онези хора, посивели и съсипани от отрови.

- Не се увличай. Може да е херния.

- Не е.

- Е, какво, ще умираш ли? Само преди два дни, докато седяхме в бара, се опитваше да ни убедиш, че нищо ти няма.

- В тъмното е различно.

- Да, предполагам.

Ейнджъл се помести и Луис видя как лицето му се изкривява от болка.

- Искаш ли да остана при теб?

- Нямаш ли си по-добра работа?

- Само да спя.

- Е, ще го приема за „не“.

- Сигурно.

Луис дръпна още един фотьойл до неговия. Двамата седяха като пръдливи старци в очакване на утрото, само дето не бяха стари, а ако това беше смъртта, тя не трябваше да приема такава форма. И двамата се бяха изправяли срещу оръжия; бяха преживели рани от ножове и куршуми. Краят, когато дойдеше, трябваше да бъде причинен от сила, не от зловеща нечистотия в тялото.

Луис не беше религиозен човек. Той нямаше богове. Но благодарение на Паркър съзнаваше, че това, което ги чака след края на този живот, не е пустота и нищо, макар да беше напълно възможно пустотата и нищото да се окажеха за предпочитане. Сега той безмълвно призова всичко онова, което ги чакаше отвъд, и изрази почитта си. „Нека да му няма нищо - помоли се той. - Нека това да не е краят.“

Когато приключи, каза на глас:

- Ако умреш, лично ще те убия втори път.

Ейнджьл, успокоен, че не е сам, вече беше заспал.

Да се пренесем на юг, към друго едно бдение. Колекционера седеше до леглото на баща си, а старецът полусънно рецитираше имена, само част от които бяха познати на сина му: клиенти, приятели, роднини; молебен за всички, които бяха пресекли пътя му. Сред тях имаше и такива, които бе предал на сина си, за да въздаде справедливост. Добре че баща му беше тук, помисли си Колекционера, а не в старчески дом. Не се знаеше кой би могъл да чуе бълнуването му тогава.

Беше повикал медицинска сестра и тя щеше да пристигне на сутринта, за да остане да живее при тях. Баща му се беше противопоставил, но Колекционера вече не можеше да се грижи сам за него, а го чакаше много работа. Беше решил, че няма да повери самоличността на човека, когото беше убил, на Чарли Паркър. Наречете го, както щете: малък акт на непокорство, гордостта на ловеца или отказ да приема само огризките от масата на Паркър.

Много искаше да види какво са взели от къщата на Еклънд. Може да не са изнесли всичко интересно, така че едната възможност бе да претърси основно жилището във Фокс Пойнт. Докато Паркър и Ейнджъл бяха вътре, не се беше включила аларма, което означаваше, че я бяха обезвредили на влизане. След това Филип бе успял бързо да ги проследи до хотела им, така че явно имаше и някаква форма на наблюдение - може би камери. Колекционера можеше да се справи с повечето системи за сигурност, но не искаше да издава присъствието си пред Филип или Майка. Ако се наложеше, щеше да се справи с тях, но искаше първо да реши по-належащите въпроси.