Тайната на фараоните [bg]

Далеч от охранителния център на водноелектрическата централа нарушителите бяха открили двуместното атеве с рамката и изненадаха пазачите в черно, които седяха в него. Справиха се с тях с лекота и после ги завлякоха надолу по тунела, където откриха лабораторията.

Една стъклена врата с гумени уплътнения беше отключена. Кърт я бутна. Джо и Рената бяха точно зад него. Двамата работници с лабораторни престилки вдигнаха изненадано поглед.

— Не мърдайте — каза Джо с оръжие в ръка.

Мъжът застина, но жената се хвърли към бутон на аларма или интерком. Рената я пресрещна и я повали в безсъзнание.

— Изумително е колко често хората мърдат, след като им кажеш да не мърдат — каза Джо.

Кърт се обърна към Рената.

— Напомни ми да те взема с мен при следващото ми сбиване в бар.

Срещу тях мъжът стоеше с вдигнати ръце и прилагаше на практика политиката за ненамеса.

— Предполагам, че си учен — каза Кърт.

— Биолог — отвърна мъжът.

— Американец? Как се казваш?

— Брад Голнър.

— Работиш за „Озирис“ — каза Кърт. — Във фармацевтичното им подразделение.

— Наеха ме да работя в лабораторията в Кайро. Имат лаборатория и в Александрия. Зия работи с мен. — Той посочи припадналата жена.

— Но специалните проекти се провеждат тук, нали? — каза Кърт.

— Нямаме избор. Правим каквото ни кажат.

— Те и нацистите били така — рече Кърт. — Предполагам, знаете защо сме тук и какво търсим.

Голнър кимна бавно.

— Разбира се. Ще ви покажа каквото искате.

Биологът го поведе през лабораторията, която изглеждаше съвсем не на място в древния комплекс от тунели. Беше ярко осветена и пълна с модерно оборудване, включително центрофуги, инкубатори и микроскопи. Подът, стените и таванът бяха покрити с лъскава антисептична пластмаса, която улесняваше стерилизацията в случай на инцидент. По-навътре стигнаха до стъклена херметизирана преграда, която отделяше малка част от стаята от главната лаборатория.

Голнър отиде до шлюза и вдигна ръце към клавиатурата.

— Внимателно — каза Кърт, като се приближи зад него и заби пистолета в гърба му. — Освен ако не можеш да живееш без черен дроб.

Биологът вдигна ръце отново.

— Не искам да умра.

— Това те прави първият не-фанатик, когото срещаме на това си пътуване.