![Тайната на фараоните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/0/tajnata-na-faraonite-bg-download.jpg)
Тайната на фараоните [bg]
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #13
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-05-3
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:
— А Пиола?
— Той иска влияние в Либия. Това струва пари. Или е дошъл да плаща, или да взима. И в двата случая е част от това. А сушата му помага.
Джо огледа тръбата.
— Не знам колко вода трябва да източиш от водоносния хоризонт, за да причиниш това, което предполага Пол — каза Джо.
— Това е голяма тръба — изтъкна Кърт.
— Разбира се. Но не достатъчно голяма.
— Ами ако са деветнайсет такива? — попита Кърт. — Според уебсайта им „Озирис“ имат деветнайсет водноелектрически централи по течението на Нил. Ами ако всички те източват вода от водоносния хоризонт?
Джо кимна.
— Като черпят енергия от самата река. Гениално.
— Значи всичко е свързано. Черната мъгла, сушата — всичко води към „Озирис“.
Десет минути по-късно обстановката около тях най-сетне започна да се променя.
— Светлина в края на тунела — прошепна Рената.
Кърт имаше чувството, че не е точно в края на тунела, но поне беше някаква спирка.
Повече от двайсет минути пътуваха в пълен мрак, единствената светлина идваше от мекото сияние на контролния панел и фаровете на количката пред тях.
— Те като че ли забавят — каза Джо.
— Нека не се приближаваме прекалено — отвърна Кърт. — Ако спрат, не искам да ни чуят как набиваме спирачки.
Джо забави количката. Тази пред тях продължи да намалява и после се плъзна в едно отклонение и напусна тунела.
Джо спря на стотина метра от отклонението и тримата продължиха пеша. Когато стигнаха до отвора, Кърт надникна зад ъгъла.
Онова, което видя, го изненада. Погледна назад към приятелите си.
— Е? — прошепна Джо. — Сами ли сме?
— Ако не броим двамата двуметрови с глави на чакали и копия в ръцете — каза Кърт. — Анубис.
— Имаш предвид египетския бог?
— Да.
Кърт се отдръпна, за да могат другите да огледат помещението, огромна пещера със стени от пясъчник, озарени от светлини по виещ се черен кабел. Египетско изкуство и йероглифи се виждаха по една от секциите, докато друга изглеждаше порутена. Две големи статуи стояха на входа към тунела в отсрещната стена.
— Къде сме? — попита Рената.
— По-скоро кога сме? — попита Джо. — Започнахме в модерна водноелектрическа централа и се озовахме в Древен Египет. Имам чувството, че сме се върнали с четири хиляди години назад.
Тръбата и тунелът продължаваха в права линия на запад. Като си спомни сателитните снимки на електроцентралата на „Озирис“, Кърт осъзна, че на запад няма нищо, освен претъпканите улици, изпълнени със складове и офиси. По-нататък бяха жилищните сгради и малките къщи към пустинята, където…
— Може да не си много далеч от истината — каза той.
— За първи път ще ми е — отвърна Джо.
— Ако се съди по скоростта на количката и времето, което прекарахме в тунела, предполагам, че сме на осем, може би десет километра западно от реката. — Обърна се към Рената. — Мисля, че желанието ти ще се сбъдне.
— Какво желание?
— Да видиш пирамидите отблизо — каза той. — По мои изчисления сме точно под тях.
48
— Под пирамидите? — попита Рената.
— Или под платото Гиза — каза Кърт.
— На каква дълбочина?
— Не може да се каже, но изглежда през част от пътуването се спускахме, а Гиза е поне на шейсет метра над нивото на реката. Може би сме на сто и петдесет метра дълбочина или повече.
— Значи всъщност няма да видим пирамидите, нали? Кърт огледа помещението. Освен тунела с релсите и тръбата, единственият изход беше проходът, пазен от двете статуи на Анубис.
— Не и ако не се изкачваме нагоре до края на пътуването.
— Изненадана съм, че няма никакви пазачи — каза Рената.
Кърт отговори.
— Пазачите са на кулата и гледат отгоре. Ние вече сме в сърцето на крепостта им.
Тунелът беше слабо осветен, озарен само от нисковатови крушки на всеки седемдесет крачки. На някои места проходът изглеждаше като естествена кухина, на други явно беше издълбан в скалата с примитивни инструменти и в определени участъци по-нататък беше копано със съвременни методи.
След спускащия се участък тунелът се изравни и продължи направо. По стените имаше ниши, подобни на катакомбите в Рим. Вместо да съдържат човешки тела обаче, в тях имаше мумифицирани животни. Крокодили, котки, птици и жаби. Стотици жаби.
— Египтяните са мумифицирали всякакви създания — каза Джо. — Крокодилите са най-големите сред тях. Откривани са в много гробници заради връзката им със Собек, един от египетските богове. Котки, защото те предпазвали от зли духове. Също и птици. Има огромна крипта в една тъмна пещера под пирамидите — вероятно точно над нас, — наречена Гробницата на птиците. Стотици мумифицирани птици. Няма човешки тела.