Тайната на фараоните [bg]

Единият изрева и се замята силно, когато друг крокодил се приближи към него.

— Някак мумифицираните ми харесват повече — каза Кърт.

— Определено бяха по-малки — отвърна Джо.

Сякаш ямата под тях беше с няколко метра по-дълбока, явно за да държат крокодилите далеч от двамата мъже, които вървяха спокойно покрай тях и влизаха в тунел в другия край на залата.

— Сигурен ли си, че не сме вътре в някоя от пирамидите? — попита Рената.

Джо поклати глава.

— Бил съм три пъти в Гиза — каза той. — Не помня това да влизаше в обиколката.

— Невероятно е — каза Кърт. — Чувал съм слухове за пещери и камери под пирамидите, но обикновено по предавания, които настояват, че извънземни са построили всичко.

— Как някой би могъл да построи подобно нещо? — попита Рената. — Как са работили тук в тъмното?

Джо клекна и докосна пода, взе парче пемза от земята. Като че ли голяма част от пещерата беше покрита с нея.

— Това е натриев карбонат — каза той. — Египтяните са го наричали натрон. Това е изсушаващ агент, предназначен да спомогне процеса на мумифициране, но ако се смеси с определени масла, произвежда бездимен огън. Ето как са си осигурявали светлина, за да работят в гробниците и мините. Това място може да е и двете.

— Гробница и мина?

Джо кимна.

— Странно обаче — добави той. — Натронът обикновено се открива там, където е имало вода.

— Може да е била изпомпана — предположи Рената.

Кърт се зачуди.

— Защо да го правиш в гробница?

— Така с един куршум удряш два заека. Като направят гробницата тук, те могат да извлекат солта и натрона, после да вкарат мъртвия и да използват тези материали, за да го мумифицират на място.

— Представете си само — каза Рената. — Изгубена гробница с повече злато и артефакти от тази на Тутанкамон и никой не знае за нея.

— Защото „Озирис Интернешънъл“ са я открили първи — каза Кърт. — Това място трябва да има нещо общо с Черната мъгла.

— Може би са открили онова, което Дьо Кампион и Вилньов са търсили тук.

— Това би обяснило много — рече Кърт. — И когато са открили тайната и са разбрали, че наистина работи, са запечатали това място, прокопали са тунела и са се погрижили никой да не бъде видян да влиза или излиза.

Отдолу долетя шум от малък двигател. Кърт се отдръпна в сенките, когато едно двуместно атеве се появи от единия тунел. В него имаше две седалки, обезопасителна рамка и плоска платформа отзад.

Двама мъже с черни униформи седяха отпред. Зад тях, на платформата, имаше двама пътници с лабораторни престилки. Всеки от тях се беше хванал с една ръка за рамката, а с другата придържаха малък охладител, сякаш се опитваха да го задържат неподвижно.

Атевето прекоси пода, мина покрай златния сфинкс и влезе в друг тунел.