![Факторът Чърчил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/5/faktort-chrchil-bg-download.jpg)
Факторът Чърчил [bg]
- Автор: Джонсон Борис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1495-1
- Переводчик: Валентина Рашева-Джейвънс
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Факторът Чърчил [bg]». Краткое содержание книги:
За щастие, и Лойд Джордж, и Чърчил успяват напълно да оплескат нещата. На 15 септември 1922 г. Чърчил публикува едно злокобно прессъобщение, в което обявява, че за военните действия се разполага с подкрепата на Канада, Австралия и Нова Зеландия — без поне да е съобщил новината на правителствата на тези страни. Те не са никак доволни и нямат особено желание да изпращат още войници на фронта, за да участват в организирани от Чърчил кланици — като тази при Дарданелите.
Пресата и цялото общество са разтревожени. Заглавието в Дейли Мейл е "Спрете нова война!", което в общи линии добре изразява обществените настроения. Консерваторите решават, че вече наистина им е дошло до гуша и от Лойд Джордж, и от Чърчил. На свое заседание в клуб "Карлтън" те решават да сложат край на Коалицията (тогава се ражда и т. нар. Комитет от 1922 г. — дискусионен клуб на депутати консерватори от британския парламент). Андрю Бонар Лоу заявява, че Великобритания не може да бъде полицаят на света; Болдуин прави заявка да поеме властта.
Кризата заради Чанаккале се решава с дипломатически средства, но британското правителство пада, а Чърчил временно напуска сцената. Чанаккале получава скромен ФАКТОР ФИАСКО от 4 и ФАКТОР ЧЪРЧИЛ от 5, тъй като този път споделя авторство с Лойд Джордж. Но политическите последици са като след мощно земетресение.
Точно това прави завръщането му на политическата сцена двойно по-забележително. Когато се вгледа в този период (1922–1924 година), човек наистина остава с усещането, че той е нещо като природна стихия в британската политика, твърде мащабен, за да потъне с унищожаването на неговата Либерална партия, твърде голям, за да се игнорира. Съвсем скоро Чърчил започва разговори с Болдуин за връщането си в партията на торите — двайсет години след като я е изоставил. През ноември 1924 г. — въпреки че току-що е спечелил с голямо мнозинство — Болдуин протяга ръка към четиридесет и девет годишния "ренегат" и го кани за министър на финансите. Смаян от този жест, той приема поста. "Изключително ми беше трудно да убедя жена си, че не се шегувам с тази новина", споделя Чърчил по-късно.
Всеобщо е мнението, че престоят му на този пост — независимо от някои добри действия — е помрачено от неправилното
"Връщане към златото",
и то при неправилен обменен курс. Днес всички приемат, че това е била катастрофална грешка. Стойността на стерлинга се фиксира към предвоенната ставка от 4.87 щатски долара — което означава, че лирата е надценена, и то с фатални последици за британската промишленост. Износът става твърде скъп, за да се конкурира на световните пазари.
Фирмите се опитват да намалят разходите, като съкращават персонала или намаляват заплати. Следват стачки, безработица, хаос — а след това и борсовият срив от 1929 г. — и въпреки това няма спасение от тежкия режим на Златния стандарт.
В края на краищата британската лира принудително скъсва със златото през 1931 г. с поредица от спекулативни атаки на валутните пазари — по същия начин, по който е изхвърлена от Европейския валутен механизъм през 1992 година. Чърчил опира пешкира за цялото бедствие, а Джон Мейнард Кейнс пише остро критичната "Икономическите последствия от г-н Чърчил". Действително решението е негово и като финансов министър той не може да избяга от вината.
Можем само да споменем някои аспекти, които донякъде я смекчават. Първо, той самият инстинктивно не приема връщането към Златния стандарт. Вижда какви проблеми ще създаде прекалено силната лира за британския бизнес и промишлеността. През февруари 1925 г. той се противопоставя на плана: "Бих предпочел да видя финансите по-смирени, а индустрията по-доволна". Преди да вземе решението, той пише дълги писма до свои колеги и подчинени, като ги моли да обяснят защо подкрепят Златния стандарт; остава твърде недоволен от неясните им отговори.
Специалистите твърде уклончиво говорят за "стабилност". Но как това ще помогне на британските производители, ако техните стоки станат твърде скъпи и бъдат изтласкани от пазара. Той често — и с одобрение — цитира пламенната критика на Златния стандарт от 1896 г., написана от Уилям Дженингс Брайън: "Няма да стиснете около челото на трудещите се този венец от тръни; няма да разпънете човечеството на кръст от злато".
И тогава е абсолютно прав. Проблемът е, че Чърчил е бил заобиколен от много умни хора, които си мислят, че знаят всичко за икономиката — и всички те са на мнение, че Златният стандарт е просто невероятно добра идея. Най-самоуверен от всички тях е управителят на Централната банка на Англия, прочутият със спретнатото си облекло Монтагю Норман. "Ще те превърна в Златния министър", казва той на Чърчил. Норман обаче не е сам в своите заблуди.