Факторът Чърчил [bg]

Цялата операция най-сетне е прекратена през 1916 г., като през това време загиват около 180000 съюзнически войници, повечето от които са покосени от болести по бреговете и носовете на полуостров Галиполи, без изобщо да се доближат до Константинопол.

Толкова много австралийци и новозеландци губят живота си, че Галиполи става причина за дълбоко вкоренена омраза и отчуждение от имперската власт сред хората от колониите. Ирландските полкове са тъй жестоко смазани, че според мнозина тези събития разпалват още повече борбата за независимост. Чърчил на практика е уволнен от Аскуит през май 1915 г. и почти изчезва от сцената.

"Мислех, че ще умре от мъка — споделя по-късно Клементин. — "Свършен съм", стенеше той."

Има ли какво да се каже за Дарданелите?

Да — кампанията е поне опит да се прекъсне окопната война на Западния фронт. Все някой е трябвало да излезе с алтернатива на "дъвченето на бодлива тел във Фландрия", казва Чърчил и със сигурност е прав в това си мнение.

Няма особен късмет с адмиралите, един от които изпада в тежка нервна криза, няма късмет и с колегите си — особено с лорд Фишър, престарелия началник на флота с жабешко лице, който ту се въодушевява от операцията, ту напълно губи интерес, а накрая взривява всичко, като хвърля оставка в най-важния момент. Той няма късмет и в това, че няма контрол върху времето на провеждане на операцията, нито успява да сложи началото й с устрема, който е необходим.

Но дори и когато вземем предвид този лош късмет, трябва да признаем, че целият първоначален замисъл вероятно е бил сгрешен. Изглежда, той е основан на поредица от героични предположения какво ще се случи, ако Константинопол в крайна сметка падне, както и на абсолютно непредвидимия резултат от Балканската кампания. Заради този необуздан свръхоптимизъм Чърчил трябва да поеме своята вина.

Каквото и да се говори, потопени са кораби, адмирали губят разсъдъка си, войници падат като снопове по бреговете, покосени от картечници и дизентерия, а Мустафа Кемал се превръща в герой на турската нация заради ролята си в отблъскването на Британската империя. Затова нямаме друг избор, освен да дадем на Дарданелите ФАКТОР ФИАСКО от пълни 10 точки, както и ФАКТОР ЧЪРЧИЛ отново от 10, тъй като със сигурност кампанията нямаше да се случи без него. Всичко можеше да завърши и с успех — ако една дълга поредица от събития се беше случила в наша полза — но ужасяващото бедствие убеждава много хора, че Чърчил не само има слаба преценка, но че е и напълно ненадежден заради суетата си и желанието по някакъв начин лично да участва в действията.

Разбираме доста за неразбиваемото му его, тъй като още в края на 1919 г. той отново е в играта и участва в едни събития, които са останали в историята като: