Факторът Чърчил [bg]

Ако Хитлер беше дошъл в кафенето или в бара на този хотел, Чърчил щеше да е принуден да се държи най-малкото учтиво, ако не и топлосърдечно с него — а това никак не би изглеждало добре през 1940 г.

Интересният въпрос е защо Хитлер все пак решава да не се появи? В Мюнхен той се е срещал с мнозина други. Той успява да впечатли Юнити Митфорд например и даже я черпи чай. Защо не е пожелал да се види с един човек, който е известен в цяла Англия, заемал е повечето от най-важните държавни постове и има внушителна репутация на международната сцена?

Преди Пуци да тръгне да урежда тази паметна среща, той моли Чърчил да му даде някаква тема, с която разговорът да започне. Дали има някакви въпроси, които англичанинът иска да зададе, които да послужат за основа на разговорите? Да, отвръща Чърчил. И се връща отново към темата, която най-много го вълнува.

"Защо шефът ви е толкова агресивно настроен срещу евреите? Бих разбрал, ако е гневен на евреите, които са извършили нещо лошо или са против държавата, разбирам и да се изправи срещу тях, ако се опитват да монополизират властта в която и да било обществена група, но какъв е смисълът да си против някого само заради произхода му? Как може, който и да било човек да отговаря за потеклото си?"

С тези непоклатимо либерални, хуманни и чисто чърчиловски думи Пуци се връща при фюрера и от уж готвената среща не излиза нищо.

"И каква роля играе Чърчил? — подигравателно попитал нацисткият ръководител. — Той е в опозиция и никой не му обръща внимание."

На което Ханфщенгел отвърнал: "Хората казват същото и за вас".

Смятам, че Хитлер е решил да заобиколи Чърчил не само защото смятал, че той е приключил в политиката, капут, финито. Причината е била по-скоро защото не са му харесали думите на този приказлив и своенравен англичанин, който толкова ревностно говори за демокрацията и е така мистериозно гнуслив по отношение на антисемитизма.

И така, Хитлер отбягва хотел "Регина Палас", докато Чърчил не си заминава. Така за втори път в историята — след 1916 г., когато са били само на няколкостотин метра един от друг в окопите — двамата мъже са толкова близо, но така и не се срещат. По-късно, разбира се, Хитлер отпраща множество покани да се срещне с Чърчил на публично място, когато такава среща би била очевидно в полза на нацистите, а Чърчил неотменно отказва.

Още в началото на кошмара на Германия, преди Хитлер дори да е станал канцлер, Чърчил съзира злото в нацистката идеология. Има нещо невинно в начина, по който той оформя въпроса си към Пуци: "Какъв е смисълът да си против някого само заради произхода му?". През следващите месеци и години недоумението на Чърчил ще се превърне във възмущение и гняв.

Докато нацизмът упорито си остава на мода в някои части на британското общество, Чърчил с нарастваща ярост води кампания срещу малтретирането на малцинствата от страна на Хитлер. Това, че е бил в Германия, много му помага. Той лично е усетил атмосферата, с очите си е видял редиците от млади мъже и жени, яки, със здрав загар на лицата, изпълнени с реваншистка възбуда.