Факторът Чърчил [bg]

Нито един съвременен политик не може да се сравнява с усилията, които той е положил: той е основател на социалната държава, той реформира затворите, той изгражда морския флот, той участва в това Великобритания да спечели Първата световна война, става финансов министър и т. н., и т. н. — при това говорим за периода, през който за него се казва, че се е "провалил", преди Втората световна война. Той се захваща с толкова много дела и инициативи, че не е никак изненадващо, че е имало и провали, но успява да се съвземе от тях, защото хората инстинктивно разпознават нещо важно в поведението му.

Не е само заради това, че за много неща е възможно съвсем лесно да се докаже, че е бил прав: в идеята му за Галиполи всъщност има доста добра стратегия; съветският комунизъм наистина е варварски режим; Златният стандарт му е "натресен" почти насила и така нататък. Какво забелязвате в класическите провали на Чърчил; кой е ключовият аспект, който го отличава от провалите, с които завършват кариерите на не толкова способните политици?

Забелязахте ли го?

Никога и никой не си помисля — даже докато Чърчил едва изпълзява от димящите развалини на поредната взривена позиция — че той е бил по някакъв начин лично корумпиран.

Никога не се появява и най-малката сянка за скандал. Нито един от тези провали не докосва личната му почтеност. И тук не става дума само за факта, че не е тичал по фусти (макар напоследък да се явяват някои съмнения в тази точно област). Не за това е думата.

За него няма дори най-бегло твърдение, че е излъгал или е мамил, или е бил непочтен — камо ли да е бил мотивиран от финансова печалба. Той заема всички тези позиции, защото (а) те му се струват правилни и (б) защото е преценил, че те служат за напредъка в кариерата му. В крайна сметка и в двата мотива по-горе няма нищо срамно: Чърчил смята, че те ще бъдат политически полезни, защото са правилни.

Той стига до решенията си не просто по случайно хрумване, а след сериозно изследване и размишление — и именно огромният обем информация, който преминава през него, му е помогнал инстинктивно да се насочи в правилната посока. През 1911 г. — три години преди избухването на войната — той пише дълъг меморандум за Комитета за имперска отбрана, като предсказва точно протичането на първите четиридесет дни от конфликта — къде и как французите ще ударят на камък, кога ще спрат германците.

Генерал Хенри Уилсън заявява, че документът е "нелеп и фантастичен — един глупав меморандум". Но всяка дума от него се сбъдва — до ден. Германия губи битката при Марна на четиридесет и първия ден и тогава започва окопната война. Той не пише научна фантастика, той не разсъждава теоретично, взирайки се през прозореца и дъвчейки молива си.