![Факторът Чърчил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/5/faktort-chrchil-bg-download.jpg)
Факторът Чърчил [bg]
- Автор: Джонсон Борис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1495-1
- Переводчик: Валентина Рашева-Джейвънс
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Факторът Чърчил [bg]». Краткое содержание книги:
На 23 ноември 1932 г. той изнася една особено далновидна реч пред парламента. В нея отбелязва, че "всичките тези групи яки тевтонските младежи, които маршируват по улиците и пътищата на Германия с поглед, блеснал от желанието да страдат за Отечеството, не са тръгнали да търсят слава. Те търсят оръжия". А когато се сдобият с оръжия, предсказва той, те ще ги използват, за да си поискат обратно загубените територии. Франция, Белгия, Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия — всички са в опасност, казва Чърчил. Навсякъде в Европа се развива "военен манталитет". Време е да се каже на британския народ истината за опасността, казва той. Британците са с як корен, упорит народ, те могат да приемат тази истина, заявява Чърчил. Другите, разбира се, го обвиняват в параноя, във войнолюбие.
Шест години по-късно става ясно, че той е бил убийствено, поразително прав в анализа си. Ето на това ляга високата му репутация през 1940 г.: че правилно е разгадал Хитлер почти от самото начало. Чърчил залага на антинацизма — и то още отрано, в момент, когато тази позиция не е популярна — и неговият залог в крайна сметка печели по зрелищен начин.
До известна степен всички политици играят хазарт със събитията. Те се опитват да предвидят какво ще се случи, за да застанат "от правилната страна на историята", да извлекат максимална полза от това, че са направили добра преценка. Още през 1902 г. Чърчил отбелязва, че един политик трябва "да може да предсказва какво ще се случи утре, следващата седмица, следващия месец и следващата година. И да има способността после да обясни защо предсказаното не се е сбъднало".
Той обича да залага репутацията си по същия начин, по който обича всичко, което носи риск — да лети със самолет, да язди на фронта при Малаканд, да пълзи по корем в ничията земя между окопите. Всичко това му дава възможност да изпитва отново и отново егоцентричната си теза, че той не е като другите, че е специален, че куршумите някак ще се разминат с него, че над главата му кръжи и го пази ангел пазител — или демон? — че Съдбата е на негова страна и даже той е сред нейните любимци. Той залага пари на комар по масите в казината на Довил и Льо Туке, а един от секретарите му описва как скочил от таксито и нахлул в казиното в Монте Карло като вятъра — а малко по-късно излязъл с достатъчно спечелени пари, за да купи билетите за влака за обратно.
Няма друг политик, който да е заемал толкова привидно рискови позиции, никой друг политик не се е замесвал в толкова конфузни ситуации, от които обаче да излезе още по-процъфтяващ. Дори е учудващо, че през 1932 г., когато го сварваме в мюнхенския хотел, той изобщо има някаква останала репутация.
Сега е моментът да се вгледаме малко по-подробно в зловещата серия от истински бедствия, с които по традиция са пълни разказите за неговата кариера преди 1940 г. Нужно е да поразсъждаваме върху взаимодействието между Чърчил и тези събития — степента, до която той носи отговорност за тях, а всъщност и степента, до която те в действителност са "бедствия". Затова нека започнем с:
"Грешката от Антверпен".
Понякога бъдещите поколения са по-благосклонни, отколкото съвременниците. През октомври 1914 г. германските войски като скакалци поглъщат Ниските земи. Чърчил се заема лично да измисли защитата на Антверпен — едно пристанище с такава стратегическа важност, че Наполеон навремето го нарича "пистолет, насочен към сърцето на Англия". Пресата жестоко го напада заради резултатите. Морнинг Поуст го обявява за "скъпа грешка, за която г-н Чърчил трябва да бъде държан отговорен". Дейли Мейл пише, че става дума за "грозен пример на лошо управление, което ни струва скъпо в човешки живот". Колегите му от кабинета смятат, че Първият лорд на Адмиралтейството е обезумял напълно: стреля по Антверпен и тича напред-назад в пелерина и яхтена шапка, докато германците го бомбардират.
В един момент той даже иска правото да се оттегли от кабинета и да поеме военното командване. Иска да бъде генерал Чърчил, така казва той пред Аскуит — едно предложение, според Аскуит, което накарало колегите му да се превиват от смях.
Накрая Антверпен капитулира, а хиляди британски войници са пленени. Чърчил се връща в Лондон, където неговата Клементин го приема доста хладно, тъй като е пропуснал раждането на Сара, третото им дете. Но дали идеята наистина е била толкова ненормална?
Нека си спомним какво се случва през есента на 1914 г. Германците устремно са се спуснали към пристанищата на Ламанша. Загубата на Остенде и Дюнкерк би била катастрофална, защото изпращането на войски и припаси към Фландрия става много трудно. Смисълът на мисията в Антверпен е бил да се убедят белгийците да удържат атаките в продължение на десетина дни — за да се получи глътка въздух и да се защитят другите пристанища.