Факторът Чърчил [bg]

Чърчил казва, че войната ще продължи четири години, докато другите твърдят, че ще свърши преди Коледа. Той вижда слабостите на Версай. Ориентира се правилно, защото е по-добре информиран от почти всеки друг политик. Още в средата на 30-те години той получава секретни брифинги от хора в Уайтхол и военните, които са ужасени от идеите за помирение — Ралф Уиграм и други, които отчаяно търсят някого, който да вдигне тревога за Германия.

Понякога той знае повече от самия Болдуин, а в един конкретен случай публично унижава министър-председателя, като демонстрира по-добри знания за силата на Луфтвафе (нацистите разполагат с много повече самолети, отколкото твърди Болдуин). Той внимателно следи какво се случва в Германия; непрекъснато привлича вниманието на парламента към преследването на евреите — от 1932 г. нататък — и предупреждава за нацистката идеология. Когато Хитлер получава 95 на сто от гласовете през ноември 1933 г., Чърчил заявява, че за нацистите "войната е славно дело" и че "насаждат у децата си невиждана кръвожадност като част от образованието им, каквато не се помни дори от варварски и езически времена".

Бие камбаната за опасност все по-силно и по-силно, понеже с ужасяваща яснота вижда какво ще се случи. Прозира истината за Хитлер по-ясно дори и от бедния стар Пуци Ханфщенгел, с когото са пирували заедно в Мюнхен.

Този "политически магьосник" в крайна сметка разваля отношенията си с Гьобелс, а Юнити Митфорд го ковлади пред Хитлер, че правел непатриотични забележки. През 1937 г. Пуци получава няколко ужасяващи заповеди: трябва да се качи в самолет и да скочи с парашут над разкъсваната от войната Испания, да се добере зад линиите на републиканците и да работи под прикритие, за да помогне на фашистките сили на генерал Франко.