Среднощен танц

— Благодаря — промълви Бел и се обърна. Всеки нерв по врата и гърба й внезапно бе оживял. Съзнаваща, че ще трябва да покаже повече благоприличие — все пак се намираха в библиотеката на баща й. Тя се отдалечи и седна в едно кожено кресло. — Непременно трябва да обсъдим някои неща — започна тя, след като се настани удобно.

— Утре — отвърна Джон, като седна в креслото до нейното.

— Моля?

— Ще се оженим утре.

Бел примигна.

— Доста е скоро, не мислиш ли? — Тя се беше примирила с факта, че нямаше да получи сватбата на мечтите си, но смяташе, че заслужава нещо поне малко специално. Съмняваше се, че роднините й ще успеят да дойдат в Лондон, да видят как се венчае, ако станеше, както Джон иска.

— Бих го направил още днес, но смятам, че една дама се нуждае от малко време.

Бел го огледа предпазливо с надеждата, че говори саркастично.

— Няма нужда да бързаме толкова.

Думите й не го притесняваха; Джон знаеше, че тя не се опитва да се измъкне от женитбата. Но той нямаше желание за дълъг годеж. Не и след онова, което бе вкусил предната нощ.

— Според мен трябва много да бързаме. Искам те близо до себе си, за да се погрижа за безопасността ти. Да не говорим, че може и да носиш дете от мен.

Бел пребледня. Толкова бе отнесена от страстта, че дори не беше помислила за възможните последствия. Сигурно затова толкова много хора се оказваха с някак си неудобни бебета.

— Нямах предвид да чакаме месеци. Надявах се на около седмица. Освен това ще ти трябва специално разрешително.

— Взел съм го.

— Кога успя?

— Миналата седмица. Когато ти дадох две седмици, докато се върнат родителите ти.

— Двете седмици не са изтекли — усмихна се Бел победоносно и се облегна в креслото. Беше си спечелила поне няколко дни.

— Съжалявам, но това предложение беше удължено преди да узная, че си имаме един неудобен враг. Вече не желая да чакаме толкова дълго. Повтарям — искам да си близо до мен, за да те държа под око.

Бел въздъхна тихо. Джон се държеше доста романтично, а тя определено не беше безразлична към малко романтика. Но едва ли щеше да успее дори да си набави нови дрехи, ако сватбата е утре. Мисълта да се омъжи в някоя от старите си рокли безспорно не беше романтична. Тя го погледна, опитвайки се да прецени дали има смисъл да защитава каузата си. Той изглеждаше неумолим.

— Добре. Нека е утре. Вечерта — побърза да добави накрая.

— Мислех, че сватбите се правят сутрин.

— Не и тази — измънка тя.

Джон кимна великодушно. Можеше да направи тази отстъпка. Изправи се и изглади с длани жакета си.

— Ако ме извиниш, трябва да се погрижа за някои неща. Имаш ли предпочитан свещеник? Някой, който би искала да извърши церемонията?

Бел се трогна, че се е сетил да я попита, но му отговори, че няма духовник, към когото да е особено привързана.