Среднощен танц

Тъкмо се канеше да занесе писмото долу и да помоли някой от прислугата да повика трима бързи пратеници, когато Персефона премина покрай отворената врата на стаята й.

— Бога ми, рано си станала — възкликна по-възрастната дама.

Бел се усмихна и кимна, потискайки лукавия подтик да заяви, че съвсем не си е лягала.

— Има ли причина за това? — настоя Персефона.

— Утре се омъжвам.

Нямаше причина да не го каже направо. Персефона примигна като голяма сова.

— Моля?

— Омъжвам се.

Мигането продължи. Бел си промени леко мнението, решавайки, че наставницата й прилича не толкова на обикновена сова, колкото на умствено изостанала такава. След няколко секунди обаче птицеподобната й другарка си възвърна гласа.

— Познаваме ли господина?

— Лорд Блекууд, разбира се — тросна се Бел. — Кой друг?

Персефона сви рамене.

— Отдавна не е идвал.

— Няколко дни не са „отдавна“ — отвърна Бел отбранително. — Пък и това е без значение, защото се сдобрихме и утре вечер ще се оженим.

— Разбирам.

— Няма ли поне да ме поздравиш?

— Разбира се, скъпа моя. Знаеш, че го смятам за много добър младеж, но ми се струва, че някак си не съм изпълнила дълга си като твоя наставница. Как, за бога, ще обясня на родителите ти?

— Ти дори не познаваш родителите ми, а и те си нямат и представа, че имам наставница. — Бел погледна към Персефона и веднага разбра, че е направила грешка с тези думи. По-възрастната жена сякаш от болна сова се преобрази в раздразнен пор. — Погледни нещата от тази страна — предложи Бел с надежда, — целта на всички млади дами е да се омъжат или поне така се говори. Нали?

Персефона кимна, но не изглеждаше убедена.

— Ще се омъжа. Значи съм постигнала благородна цел и това говори добре за теб като моя наставница и компаньонка. — Бел се усмихна слабо, без да може да си спомни кога за последно е говорила подобни глупости.