Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Използването на една и съща магия за две диаметрално противоположни цели изглеждаше много подозрително. Всъщност не можеше да бъде сигурна, че в къщата изобщо е имало някаква свободна магия или демон. Може би Лусиен бе съчинил тази измама, за да я накара да му повярва. Освен това може би не възнамеряваше да й направи любовна магия, а някакво друго ужасно заклинание, което щеше да я превърне в същото безжизнено същество, като образа на Арманд, който бе видяла. В никакъв случай не можеше да приеме този риск.
„Ами ако е искрен? В такъв случай не мога да му откажа“, проплака мислено тя, докато тези аргументи за хиляден път преминаваха през главата й.
— Времето тече — промърмори тя, като се приближи до камината и заби поглед в колекцията от стъкленици. — Е, какво ще избереш? Ще му позволиш ли да те омагьоса или ще му кажеш какво може да направи с магията си?
— Толкова много въпроси и толкова малко отговори — обади се зад гърба й Лусиен.
Ариел извика изплашено и се обърна към него. Лусиен се бе облегнал на вратата, кръстосал ръце пред гърдите си и присвил очи.
— Отново ме стресна! — нападна го тя, прекалено смутена от факта, че времето за размисъл беше изтекло, за да каже нещо друго.
Лусиен сви рамене с безразличие.
— Магьосниците ходят тихо.
— Възпитаните хора не стряскат останалите — троснато отвърна тя.
— Ще се опитам да го запомня — преди Ариел да успее да му отговори, Лусиен продължи: — Часът на вещиците настъпва точно след тридесет минути. Ще се върна след двайсет, за да ми кажеш окончателното си решение.
„О, Боже, кажи ми какво да правя! — отчаяно си каза Ариел, след като Лусиен прекоси стаята и изчезна в хола. — Дали казва истината? Мога ли да му вярвам?“
За нещастие небесата не дадоха никакъв отговор, което означаваше, че трябваше да се уповава само на интуицията си. И продължи спора със себе си, Ариел поднови разходката си напред-назад.
Измина сякаш цяла вечност, преди Лусиен да се появи отново, но щом се върна в стаята той носеше нещо, което приличаше на малка кошница за пикник. Освен това на рамото му беше преметнат обемист вързоп, за който не можеше да се разбере какво съдържа. След като постави тези предмети в центъра на пентаграмата, Лусиен се приближи до камината. Ариел очакваше, че той ще каже нещо, но Лусиен остана мълчалив и започна да събира стъкленици от рафтовете, и да ги носи към пентаграмата. Най-накрая отмести един от камъните до огнището и извади от дупката зад него няколко свещи и някакъв предмет с формата на купа, който напомняше старовремска кадилница.
— Какво правиш? — нервно попита тя.
Лусиен занесе свещите и купата в центъра на пентаграмата, постави ги на пода и се обърна към нея.
— Подготвям се за часа на вещиците. Сега или никога, Ариел. Какво е решението ти?
Ариел се опита да разгадае лицето му, с надеждата да открие нещо, което да й подскаже дали може или не може да му вярва, но изражението му не криеше повече смисъл от бели букви на бял лист. Като потри с длани бедрата си, тя попита:
— Мога ли да отложа решението си за утре вечерта?
— Не.
— Защо?
— Защото Гейлън те подозираше, още преди да унищожа демона му. Сега подозренията му са почти потвърдени и това го прави дваж по-опасен. Силите му нарастват дори сега, докато разговаряме и той скоро ще реши дали да те омагьоса или да те унищожи, щом настъпи утрото.
Ако Лусиен бе изложил аргументите си страстно, Ариел може би щеше да събере сили и да ги пренебрегне. Но той й ги съобщи с такова хладно безразличие, че тя цялата се разтрепери. Но дали й казваше истината?
„Докосни кристала! — подкани я изведнъж вътрешния й глас. — Ако не друго, поне ще разбереш какви са чувствата му.“
Бавно, решително, тя вдигна ръка към кристала, без да остави дори следа от съмнение какво е намерението й. Макар погледа му да проследи движението й, Лусиен не възрази.
Когато най-сетне докосна кристала, Ариел бе обгърната от толкова силни чувства, че ударът им накара дъха й да секне. Ръката й обаче не отслаби хватката си. Наложи си да отвори възприятията си за емоциите му, който бяха истинска буря от гняв и разочарование, но освен тях чувстваше й съкрушителна любов и преданост. Щом ги забеляза, почувства как Лусиен мислено потръпва от болка, но не се опитва да се отдръпне от нея.
Най-накрая Ариел свали ръката си от кристала. Впери замислен поглед в Лусиен и каза:
— За кого се безпокоиш толкова много?
— За сборището — отвърна той. — За мен те означават почти толкова, колкото брат ти за теб и са в почти същата опасност. Ако съветът на висшите свещеници научи, че Гейлън практикува Старите магии, всички членове на сборището ще умрат, включително децата.