Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Това наистина може да е последното нещо, помисли си той, но не каза нищо повече.
Само след час, малко поосвежен, но все още с изтощен вид, Робин яздеше към имението на Деър, взел нов силен кон от конюшнята на Кейт.
— Господи, Робин, мислех, че си в Батърст. Изглеждаш ужасно. Не казвай, че си прекосил планината в тази отвратителна буря. С Кейси тази сутрин забелязахме страхотните облаци, надвесени над планината. Какво те носи насам?
— Обзалагам се, че е Кейт — каза с тайнствена усмивка Кейси. Въпреки всичко, тя бе убедена, че двамата искрено се обичат.
— Да, тук съм заради Кейт. Тя изчезна, Деър.
— Изчезна? Как е възможно? Признавам, че бях доста зает и не можех да се отбивам в имението Маккензи толкова често, колкото би ми се искало, но последния път, когато бях там, разговарях с Кейт и с управителя на фермата.
— Кейт дойде в Батърст. Все още не знам защо. Пристигна на другия ден, след като бях получил писмото ти за това дяволско искане на развод. Новината ме разстрои толкова много, че аз… пих прекалено много вечерта и сам не знам как съм се оказал в леглото заедно със Серина.
Кейси въздъхна.
— Ах, какви сте вие, мъжете — отсече тя е отвращение.
— Кълна се, че не си спомням нищо, нито пък съм имал намерение или желание да го правя. Просто… просто някак се случи. Да не мислиш, че хиляди пъти вече не съм се обвинявал за това, че се оставих Кейт да ни свари по този начин?
— Значи клюките са верни — бавно каза Деър. — Ти живееш със Серина.
— Не е това, което мислиш. Тя просто нямаше къде да отиде и аз й предложих да остане временно при мен, докато нещата се поуредят. Тя остана съвсем сама и се чувствах отговорен за нея.
— Разбира се — иронично каза Кейси.
— Няма защо да ви обяснявам, че Кейт се замина обратно, преди да успея да я убедя в истината. Опитвах се, и то доста упорито, но тя просто не искаше да чуе. Но това не е най-лошото. Тя бе приела предложението на Потър да я придружи до Батърст и това животно се опитало да я изнасили. Ако не я бе спасил Големия Джон, само господ знае какво щеше да й се случи.
— Големия Джон — попита Кейси с широко отворени, изпълнени с почуда очи. — Този чудесен човек винаги успява да се появи точно там, където има нужда от него.
— За съжаление в момента той е в затвора на Батърст в очакване да бъде прехвърлен в Сидни, където вероятно ще го съдят. Перспективите не са особено обнадеждаващи.
— Но защо е отишъл в Батърст?
— Доколкото разбрах се е надявал, че няма да го познаят на толкова отдалечено от Сидни място, искал е за започне някаква работа. Човекът си мечтае за нормален живот, но съдбата явно е против него. Но да забравим за Големия Джон за малко. Отивам да търся Кейт. Тя вероятно се е загубила в планината. Може вече и да е мъртва. Ако са я нападнали бандитите или… или този изверг Потър… Или пък нищо чудно да е замръзнала и останала някъде в снега.
— Първо си почини малко, Робин, имам чувството, че всеки момент ще рухнеш на земята — посъветва го Кейси със загрижен глас.
— Нямам никакво време. Първо ще отида да си разчистя сметките с Потър, а след това се връщам назад в планината.
— Ще дойда с теб — предложи Деър.
— Не, остани при жена си и децата си, не мога да те подлагам на такива рискове заради себе си.
— Щом не искаш помощта ми, би ли приел поне един съвет?
— Разбира се, знаеш, че ценя мнението ти.
— Вземи Кулонг. Това е аборигенът, който най-добре умее да открива следи в цял Ню Саут Уейлс. Може да надуши дори и сянка.
— Нямам време да го търся — запротестира Робин.
— Не е нужно да го търсиш, той е тук. Взех го да поработи при мен за няколко седмици. Когато се завръща от поредните си скитания, обикновено работи известно време при мен. Веднага ще го открия.
— Успех, Робин — извика Кейси след него. — Сигурна съм, че ще намериш Кейт.
Петнадесета глава
Робин бе стигнал вече с коня си подножието на Сините планини, а Кулонг се движеше малко по-назад от него пеша — аборигените не обичаха да яздят. Облечен топло в дрехи, изработени от кожа на кенгуру, местният следотърсач подтичваше пъргаво и без усилие догонваше Робин. Бурята беше отминала като остави след себе си земята покрита с дебела снежна покривка, а вековните дървета бе превърнала в приказни същества, обвити в бяла дантела.
Лицето на Робин издаваше тревогата му, очите му бяха помръкнали. Управителят в имението на Потър му съобщи, че господарят му е заминал преди няколко дни и не се е връщал. Което означаваше, че вероятно се намира все още някъде из планината, а може би и с Кейт. Тази мисъл предизвика силна болка в стомаха му, сякаш остро копие бе проникнало в плътта му. Болката непрекъснато му напомняше, че може би ще загуби завинаги Кейт. Ако пътищата им се кръстосат, ще трябва да се бори не само за да върне нея самата, но ще бъде принуден и да неутрализира този Потър.