Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Придвижването беше много трудно, но те упорито продължаваха напред, докато Кулонг не спря внезапно. Присвил очи, той се замисли внимателно, сякаш току-що си бе спомнил нещо важно. Отново коленичи, разчисти пресния сняг и внимателно се вгледа в оголеното пространство. Изсумтя от задоволство, докато вдигаше някакъв предмет от земята и го подаде на Робин. Беше парче плат от женска дреха. Робин веднага позна, че е на Кейт. Беше я виждал много често облечена в тази пола преди време — тя й бе една от любимите дрехи.
— На Кейт е — потвърди той, като го разпъна, за да го разгледа по-добре.
— Твоята жена спирала тук — обяви Кулонг, без да спира да изучава следите. — Тя не сама.
Робин замръзна на мястото си.
— Не сама? Какво искаш да кажеш?
— Следите показват, че дошъл мъж и отнесъл нея.
Лицето на Робин в миг придоби пепеляв цвят.
— Потър!
Кулонг продължаваше да разглежда наоколо, концентриран, с присвити очи.
— Преди колко време — запита с несигурен глас Робин, изпълнен с ужас при мисълта какво би могло да се случи с Кейт.
— Три-четири дни — отвърна Кулонг и замълча, огледа още веднъж околността, после насочи острия си поглед към Робин: — Кулонг ще намери твоя жена.
— Знаеш ли къде е — извика така силно Робин, че ехото от гласа му премина над покритите със сняг дървета и наруши заобикалящата ги тишина. — По дяволите, човече, кажи ми бързо къде е?
— Недалеч от тук има стара пещера, където са живели хората от моя народ още във „времето на мечтите“. Кулонг откри тази пещера веднъж, когато скиташе дук наоколо. „Времето на мечтите“ е било, когато според аборигените е започнал животът.
— Ти смяташ, че Кейт би могла да намери пещерата — попита Робин, задъхващ се от вълнение и надежда.
— Знаците ми показват, че някой е дошъл от посоката на пещерата — отвърна спокойно Кулонг.
— Можеш ли да я намериш?
Кулонг кимна и тръгна бързо напред. Робин с мъка го догонваше, но бе така развълнуван, че почти не усещаше изтощението и болките в тялото си, предизвикани от натрупаната през последните дни умора. Той усети мириса на пушек доста преди да стигнат до пещерата. Пушекът означаваше огън, а оттук следваше изпълващата го с щастие мисъл, че огънят е запален от жив човек. За малко изгуби Кулонг от очи, но бързо го настигна, застанал точно пред отвора, от който излизаше пушекът.
Робин се спусна да влезе вътре, но Кулонг го спря с ръка.
— Първо влезе Кулонг.
Аборигенът не знаеше какво точно ще намерят в пещерата и не му се искаше Робин да види жена си в положение, което щеше да го ядоса или нарани.
— Не, Кулонг, не се безпокой — твърдо настоя Робин. — Ако Кейт е мъртва, искам първо аз да разбера това.
Като наведе глава, той се провря през отвора.
Бяха му необходими няколко секунди, за да привикнат очите му с тъмнината. Огънят почти беше загаснал, по отсрещните стени танцуваха бледи сенки и Робин заби поглед в грубите и странни рисунки, осветени от пламъците. Откъсвайки очи от древните знаци, свидетелство за началото на човешкия род, Робин насочи поглед към огъня.
— Велики Боже!
Усети силна физическа болка при вида на увития в одеяло продълговат предмет, който лежеше пред краката. Веднага си помисли най-лошото и краката му просто отказваха да се придвижат няколко крачки напред към неподвижното тяло. За щастие Кулонг му спести ужаса да повдигне одеялото и да погледне лицето на трупа, за който предполагаше, че е на собствената му жена. Като коленичи бързо, Кулонг отдръпна настрана завивката и на Робин се стори, че с часове разглежда лицето пред себе си. Когато повдигна глава, той се усмихваше и едва тогава Робин можа да си поеме дъх.
— Не твоя жена. Това мъж — Потър.
Трудно можеше да се намери човек в Ню Саут Уейлс, независимо дали е бял или цветнокож, който да не познава Роналд Потър, мнозина бяха страдали от жестокостта и арогантността му. Така че малцина не биха го познали.
Робин започна яростно да ругае.
— Това мръсно копеле умря, преди да ни каже какво е направил с Кейт.
Прекъсна го някакъв шум, който му заприлича на ридание. Той се хвърли към дъното на пещерата и започна да се оглежда в тъмното пространство пред себе си. В миг видя Кейт, подпряла глава върху коленете си и имаше чувството, че сърцето му ще изхвръкне от радост. Но по някаква странна причина тя все още не можеше да осъзнае, че не е сама. Извика я нежно по име и след като не получи никакъв отговор, коленичи пред нея.
— Аз съм, Робин, любов моя, ти си спасена. Дойдох да те заведа у дома.
Тишина.
— Кейт, чуваш ли ме? Да не би това копеле да те е наранило?