Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Кейт се въртеше неспокойно под тънкото одеяло и не можеше да заспи. Вслушваше се в свистенето на вятъра отвън и очакваше Потър да се събуди, за да я развърже. Усещаше остра болка в китките и глезените си и го проклинаше, че й бе причинил това.
Погледна може би за хиляден път към мъжа, който я държеше като пленница. Той спеше дълбоко, дъхът излизаше на тласъци от устата и ноздрите му, но сякаш с някакво огромно усилие. Осветено от догарящите съчки в огъня, лицето му изглеждаше зачервено. Челото му бе покрито с капки пот, а тялото му потрепваше под одеялото. Кейт се намръщи като се мъчеше да разбере какво означава всичко това. Макар че Потър не изглеждаше добре, не можеше да намери сили в себе си, за да го съжалява.
През отвора на пещерата започна да се процежда светлина и Кейт осъзна, че вече е ден. Знаеше, че продължава да вали, защото на входа се бе натрупала вече малка преспа сняг, навята от вятъра. Най-накрая Потър се размърда. Движенията му бяха бавни и като че ги правеше с голямо усилие, преодолявайки някаква болка. Той седна, на лицето му бе изписано недоумение. А когато забеляза Кейт до себе си, съвсем се намръщи.
— Какво правиш тук?
— Не си ли спомняш — попита разтревожено Кейт. — Болен ли си?
— Аз… просто не знам. Чувствам страхотна болка, когато си поемам дъх и целият горя. Главата ми е съвсем объркана.
— Развържи ме — каза Кейт и протегна ръцете си към него.
— Нима аз съм направил това?
Кейт кимна.
— Но защо?
— Не искаше да избягам.
— Господи, толкова съм объркан. Почакай малко да дойда на себе си.
Той се приближи с мъка до огъня и натрупа още съчки.
— Ти си болен, развържи ме, за да мога да ти помогна.
Внезапно Потър вдигна потното си и грозно лице към нея.
— Сега си спомням. Онзи бандит ме удари с нещо по главата. След това те намерих паднала в снега. Ти си виновна за моите страдания — изглеждаше толкова разярен, сякаш всяка минута щеше да избухне. — Вързах те, за да не избягаш от наказанието, което съм ти приготвил. Но аз… не се чувствам добре и сега не мога да направя това, което бях намислил. Ще трябва да почакаш.
След като промърмори още нещо, което не можеше да се разбере, той легна и затвори очи.
— Роналд, почакай! Не заспивай. Първо ме развържи. Ами ако се почувстваш по-зле? Кой ще се грижи за теб? Ще трябва да отида да потърся помощ, когато престане да вали.
— Остави ме — промърмори. Потър. — Дяволски съм уморен.
— Не! Моля те!
Но нямаше кой да я чуе. Той отново бе заспал и учестеното му дишане ехтеше в празната пещера.
Напълно отчаяна, Кейт се бореше с последни сили, за да освободи ръцете и краката си, но усилията й бяха напразни. Потър я бе вързал много здраво. Изпълнена с ужас и страх, тя го викаше по име, отново и отново, докато накрая я заболя гърлото, а гласът й съвсем прегракна. След това се разплака, но това не й помогна да се почувства по-добре. Така премина останалата част от деня — ту викаше отчаяно Потър по име, ту оплакваше нещастната си съдба. Най-накрая заспа.
Събуди се на следващата сутрин и подскочи от страх, като видя Потър надвесен над себе си с нож в ръка.
Кейт изпищя. Но гласът й бе толкова спаднал, че от устата й се отрони само болезнена въздишка. От пръв поглед можеше да прецени, че Потър е все още болен — едва се държеше на краката си. Дали пък не искаше да я убие? Или се бе побъркал от треската? Той насочи ножа към нея и тя затвори очи. После усети как ножът се плъзна по въжето, с което бяха вързани ръцете й. В момента, в който възелът бе прерязан, Кейт почувства остра болка, причинена от нахлуващата кръв в китките й. Тя разтърка силно пръстите си, за да възстанови нормалното кръвообращение в тях. Като видя, че Потър стои като замръзнал и не посяга да среже и въжето от краката й, Кейт сама сграбчи ножа и се освободи. Потър не й се противопостави, само се смъкна безсилно на колене, а после се свлече и легна по гръб.
След като успя да пораздвижи краката си и не чувстваше вече такава силна болка, Кейт коленичи пред него и с тревога видя, че цветът почти е изчезнал от лицето му, а дишането му е съвсем затруднено.
— Вода — изпъшка той, като я погледна с премрежени очи.
Макар че изпитваше само омраза и отвращение към него, тя не можеше да си позволи да стои безучастно и да наблюдава как един човек умира. Не бе много сведуща в областта на медицината, но все пак разбираше, че Потър е наистина сериозно болен. Скочи бързо, намери канчето за кафе, за което й бе говорил Роналд и излезе с него пред входа на пещерата. Загреба от сняга, натрупан на преспа точно при отвора и го отнесе обратно на огъня.