Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Кейт спря и изрови чифт топли ръкавици от вързопа с дрехите, който бе взела със себе си, когато тръгна за Батърст. Сложи ги веднага на ръцете си, а след това изрови от багажа отзад едно одеяло. Бе го използвала по пътя насам, за да се завива с него, и Големия Джон не бе забравил да го хвърли отзад във фургона, когато я спаси от насилието на Потър. Измъкна одеялото и уви с него раменете си, а след това се качи отново и подкара фургона. Вече се чувстваше доста по-добре и уверено дърпаше юздите, а биволите бавно дърпаха колата напред.
Малко след обяд вече бе станало толкова тъмно и валеше толкова силно, че Кейт сериозно се замисли дали да не спре. От предишното пътуване знаеше, че на някои места пътят е наистина опасен, предстояха й трудни преходи през стръмни и тесни участъци, където само една погрешна стъпка можеше да я отведе надолу в пропастта. Усети, че цялата трепери, зъбите й тракаха, а лицето й бе така премръзнало, че не чувстваше кожата си. Биволите също едва се влачеха, понякога се подхлъзваха и с мъка запазваха равновесие.
В миг Кейт си помисли, че много би й се искало Робин да е тръгнал след нея. Колко ли продължават бурите в планината? Дали това бе силата им, или най-лошото все още предстоеше? Сякаш за да отговори на мълчаливите й въпроси, вятърът задуха с още по-голяма сила, а снегът покри с бяла пелена всичко наоколо и Кейт имаше чувството, че ще се задуши от едрите късове сняг, които вятърът забиваше в носа, устата и очите й. Обхвана я истинска паника, защото осъзна, че не би могла да продължи по-нататък. Можеше и така да си умре и едва ли някой щеше да открие тялото й. Нямаше да е първият човек, изчезнал безследно в Сините планини.
Внезапно дясното колело пропадна в дупка и затъна в натрупаната вече отгоре преспа сняг. Фургонът застрашително се наклони и след минута спря. Това бе съвсем неочаквано за Кейт и тя не успя да се задържи на седалката, политна надолу, но за щастие се спря в близките храсти. Ако наклонът бе на обратната страна, вече може би щеше да се намира на дъното на зеещата там пропаст. Трябваха й няколко минути, за да дойде на себе си. После си пое дъх и започна внимателно да опипва крайниците си, за да провери дали нещо не е изкълчено или счупено. Като се увери, че всичко е наред, тя се изправи бавно и се измъкна от храстите, в които бе попаднала. В същия миг усети, че пръстите на краката й са така измръзнали, че не може да стои права.
Примъкна се с мъка до фургона, за да провери какви са шансовете й да го измъкне от дупката. Не беше трудно да види, че това е просто невъзможно. Точно в този момент фургонът рязко се наклони надясно, тъй като едното колело се подхлъзна надолу по ръба на пътя. Биволите отчаяно се мъчеха да изтеглят напред тежкия фургон. Кейт веднага разбра, че ако бързо не ги освободи от юздите, има опасност и те да политнат надолу в пропастта, повлечени от фургона. С голямо усилие раздвижи премръзналите си пръсти и трескаво се опита да освободи юздите, но едва бе успяла да разпрегне само едното животно, фургонът се наклони още по-силно надолу към пропастта. Точно тогава се сети, че всичката й храна, дрехите и пистолетът й се намират отзад в колата.
Като заобиколи внимателно наклонената кола, тя скочи на предната седалка, протегна се назад и започна ла изхвърля на земята всичко, което успяваше са достигне с ръцете си. На снега пред фургона се образува малко купчина от храна и дрехи. Точно в този момент фургонът се заклати отново и започна да се свлича надолу но покрития със сняг остър наклон. Кейт с мъка успя да скочи в последния момент и видя с ужас как бедното животно бе повлечено към смъртта си. Другото животно, което бе успяла да освободи, побягна уплашено към гората и сигурно щеше да намери също смъртта си, но от ръцете на бандитите, които с удоволствие биха напълнили стомасите си с него. За кратко време силният сняг вече бе заличил всички следи от пропадналия фургон. Пътят бе също покрит с пресен сняг и никой не би могъл да разбере, че скоро оттук е минало човешко същество.
Като се измъкна с усилие от вцепенението си, Кейт започна да събира от земята храната, която успя да изхвърли от фургона и я натрупа върху едно одеяло, после го завърза и го метна през рамото си. Опита се да продължи по пътя, но само след минути краката и ръцете й се бяха вкочанили от студ. Беше й вече напълно ясно, че ако не намери някакъв подслон, ще загине. Докато все още бе в състояние разумно да разсъждава, Кейт се мъчеше да измисли къде би могла да се скрие сред необятната пустош на Сините планини.