Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Би могла да се свие до дънера на някое дърво, но твърде вероятно бе да заспи там и да измръзне. Много по-сигурно бе, ако успее да се скрие под някоя скала, но като се оглеждаше внимателно наоколо не видя подходящо място. Следващата й мисъл бе да намери някоя пещера, където би могла да остане няколко дни — бе започнало да й се струва, че снежната буря ще продължи безкрайно.
Пътят пред нея ставаше съвсем стръмен, защото навлизаше в горната част на планината. От лявата й страна имаше хълмове, покрити с гъста гора, а от дясната — пропаст с дълбочина няколкостотин фута. Кейт си, помисли, че ако върви по пътя, никога няма да попадне на пещера. Навлизането в гората бе наистина много по-опасно, но все пак само така имаше някаква вероятност да си намери подслон. Ако пък се отклонеше от пътя, тогава губеше всякаква надежда да срещне други пътници, които биха могли да й помогнат. Не, веднага отхвърли тази мисъл, кой глупак ще тръгне да пресича Сините планини по това време на годината? Така че Кейт нямаше никакъв избор. Трябваше да намери подслон, за да оживее. Като си пое дълбоко въздух, тя навлезе в гората.
В подножието на огромните дървета бе тихо и глухо. Краката й потъваха в дълбокия сняг. Имаше чувството, че на света съществуват само тя, снегът и вятърът, който свиреше в клоните на дърветата. Кейт вървеше напред.
Нямаше край гората пред нея.
Най-накрая почувства такава слабост в краката си, че й се искаше да си легне и да заспи веднага. Това желание напираше като непоносима болка в душата й и само една мисъл я държеше на крака.
Робин.
Ако се предаде на умората и отчаянието вече никога нямаше да види Робин. Никога нямаше да почувства как я прегръщат ръцете му. Тя го обичаше, макар и да се опитваше да го отрича дори сега и бе готова да го отрича докато се вкочани от студ. Нямаше никакво друго разумно обяснение за удоволствието, което предизвикваше у нея и за невероятните чувства, които я изпълваха, когато се любеха. Може и в някои моменти да не го харесва, но наистина го обичаше с цялото си сърце. Преди мисълта за смъртта да се бе превърнала в реалност, Кейт бе сигурна, че не иска никога вече да види Робин. Но сега бе съвсем различно. Всъщност животът й нямаше никакъв смисъл без него. Щеше да бъде същото, както преди да го срещне и той да превърне дните й в неспокоен свят от екстаз и болка, дива страст и предателство.
Напълно увлечена в мислите си, които я водеха от дълбините на ада до върха на рая, Кейт не разбра как се е свлякла на колене. В миг осъзна, че няма сили да продължи по-нататък. Краката й бяха тежки като олово, а тялото й така отпуснато, че просто бе невъзможно да направи и крачка дори.
— О, ето, май приказката, че щастието спохожда търпеливите, ще се окаже вярна.
Почти изгубила съзнание, тя помисли, че вероятно смъртта й се явява в човешки образ и ще я отведе. Съществото, което видя надвесено над себе си почти съвпадаше с представите й за образа на смъртта. Лицето му беше бледо, кръв се стичаше от някаква рана на главата му, а очите му бяха малко отнесени и диви. Дишаше ускорено и с видими затруднения, сякаш бе тичало доста голямо разстояние. Веждите му, както и дрехите бяха покрити със сняг. Кейт в миг като че го позна, но изгуби съзнание преди да успее да произнесе името му.
Кейт изпъшка и протегна краката си. Но усети силна топлина върху ходилата си, която я принуди бързо да ги дръпне обратно. Как е възможно да чувства топлина, след като само преди няколко минути почти бе замръзнала? Дали пък най-накрая не бе попаднала в самия ад? Очакваше нещо много по-добро за себе си. Тя отвори очи и се извърна по гръб. Нещо като стон се отрони от гърдите й, когато видя ниския таван от пръст и скала, който бе само на няколко фута от нея. Малък огън гореше точно в краката й, а от всички страни бе заобиколена със солидни стени от гранит.
— Крайно време бе да се събудиш.
Веднага щом позна гласа му, Кейт си даде сметка, че наистина бе попаднала в ада. Роналд Потър й се хилеше насреща с отвратителната си усмивка и това я накара да потрепери от страх.
— Роналд!
— Да, ти може би мислеше, че онова огромно чудовище, бандитът, ме е убило? Нищо подобно. Дори дойдох почти веднага в съзнание и ви видях как потеглихте с фургона ми. Но се наложи да лежа цялата нощ и следващия ден, тъй като главата много ме болеше от удара.