Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Там бяха останали само няколко въглена и Кейт внимателно го разпали отново, като постави първо само дребни съчки и едва след това по-дебели клони. Огънят лумна отново и снегът в канчето се стопи само за няколко минути. Кейт го отнесе на Потър. Но той или бе заспал, или бе изгубил съзнание и лежеше неподвижно върху голия под. Тя се наведе над него и видя, че гърдите му се повдигат леко, а в гърлото му се чуваше задавено дишане. Почувства се напълно безпомощна, защото разбираше, че няма достатъчно медицински познания, за да му помогне. Единственото нещо, което можеше да направи, бе да го завие с двете одеяла и да се опита да изсипе няколко капки вода в устата му. След известно време почувства глад и се разтършува между скромните запаси, които й бяха останали. Извади чай и от изсушеното месо, което бе купила в Батърст. Изяде всичко лакомо и изпи чая си, защото знаеше, че ще са й необходими доста сили, ако се наложи да се скита сама из планината, след като снегът спре. Потър остана все така неподвижен, затова тя си легна и заспа.
Кейт се събуди внезапно късно през нощта с някакво странно чувство. Наоколо цареше пълна тишина. Погледна към Потър и видя, че той продължава да лежи в същата поза. Гърдите му не помръдваха. Обхваната от смразяващ страх, тя допълзя трепереща по-близо до него. Докосна с пръсти лицето му. То беше съвсем студено, студено като смъртта. Отскочи уплашено назад, като притисна с ръка устата си, за да не извика. Потър беше мъртъв! Беше толкова сигурна в това, че нямаше нужда от лекарско потвърждение. Започна да отстъпва назад, като се опитваше да се отдалечи колкото се може повече от трупа му, цялата пребледняла, обхваната от шок. Когато гърбът й се опря в стената, тя се свлече на земята и покри с ръце лицето си. Остана така часове наред, със затворени очи и празна глава, неспособна нито да се движи, нито да мисли.
Дори Кейт да бе оставила някакви следи, те отдавна вече бяха заличени от обилния сняг, който бе навалял. Робин стоеше на билото на планината и се оглеждаше наоколо. Докъде би могла да стигне, преди снегът да я е принудил да спре, мислеше си отнесено той. Дали пък не лежеше мъртва някъде наблизо, затрупана под дълбоките преспи? Може би е минал покрай нея, без изобщо да разбере това. Кулонг като че не мислеше така. Той бе коленичил и разглеждаше така внимателно земята под себе си, че Робин се зачуди дали наистина този абориген, не притежава дарбата да разкрива следи дори под снега.
— Какво е мнението ти, Кулонг?
— Никакви фургони не са минавали оттук дни наред — с абсолютна увереност изрече той.
— Може би Кейт е вървяла пеша — предположи Робин, като дълбоко в душата си се надяваше да не е прав.
— Може би — промърмори замислено аборигенът — Кулонг мисли, тя не е дошла толкова далеч. Кулонг мисли ние намерим твоя жена по-близо до Батърст. Хайде да продължим нататък.
Той започна да се спуска надолу по склона на планината, а Робин го следваше наблизо с коня си.
Двамата прекараха една мразовита нощ, сврени под изпъкнала напред скала, после тръгнаха отново рано сутринта. Около средата на деня Кулонг, който се бе откъснал малко напред, внезапно спря, на лицето му бе изписано странно изражение. Бе стигнал до мястото, където фургонът на семейство Линч се бе подхлъзнал надолу в пропастта. Робин наблюдаваше как аборигенът отиде до ръба на пропастта и погледна надолу. После се разходи неспокойно наоколо, огледа внимателно близката околност, като коленичи на няколко места и ровичка из снега.
— Какво има, Кулонг — попита Робин със затаен дъх. — Да не мислиш, че Кейт, че тя…
Думите направо замръзнаха на устните му, а очите му не можеха да се откъснат от дълбоката пропаст в единия край на пътя, в която Кейт би могла да пропадне. Това би довело до моменталната й смърт.
Съвсем неочаквано Кулонг се изправи на крака и се насочи към гората. Той бавно вдигна ръка и посочи към чудното бяло пространство на покритите със сняг дървета и обгърнатите с ледена дантела храсти.
— Кейт със сигурност не би тръгнала през гората — изплашено извика Робин. — Тя би трябвало да знае, че ако се отклони от пътя, непременно ще се изгуби.
— Ако твоята жена е жива, ще я намерим в гората — убедено каза Кулонг.
Той потъна между дърветата, като с това принуди Робин да скочи от коня си и да го поведе за юздите из труднооткриваемите пролуки между гъстите, потънали в сняг храсти.