Част от секундата [Split Second - bg]

46

Те разпънаха проводници с точно определена дължина и ги свързаха с експлозивите, разположени в носещите точки на конструкцията. Работеха бавно и методично, защото в този момент на операцията нямаше място за грешки.

— С безжични детонатори се работи много по-лесно — каза „пазачът“ Симънс на съучастника си. — И нямаше да се наложи да мъкнем тия проклети кабели.

Човекът с буика прекрати работата и се обърна към него. Двамата носеха пластмасови каски с вградени прожектори, защото наоколо беше непрогледен мрак. Сякаш се намираха дълбоко в земните недра, където не прониква и лъч светлина.

— И също като мобилните телефони в сравнение с кабелната мрежа, са ненадеждни, особено когато трябва да проникнат през хиляди тонове бетон. Мълчи и прави каквото ти е казано.

— Просто изказвам мнение — промърмори Симънс.

— Не ми трябват мнения, особено от теб. Вече ми докара предостатъчно неприятности. Мислех, че си професионалист.

— Наистина съм професионалист.

— Тогава го докажи! Писна ми от любители, дето само се мотаят и не изпълняват инструкциите.

— Е, Милдред Мартин вече няма да се мотае. Ти се погрижи за това.

— Дано да ти е за урок.

В ъгъла имаше мощен преносим генератор и човекът с буика се зае да проверява таблото, проводниците и резервоарите.

— Сигурен ли си — отново се обади Симънс, — че ще ни даде необходимата мощност? За всичко, което си планирал, искам да кажа. Доста ток ще трябва.

Човекът с буика дори не си направи труда да го погледне.

— Дори в излишък. За разлика от теб, аз знам точно какво върша. — Той посочи с гаечния ключ към голяма намотка проводници. — Само имай грижата кабелите да бъдат свързани както трябва. С всяка от точките, които ти посочих.

— А ти, разбира се, ще провериш какво съм направил.

— Разбира се — отвърна грубо човекът с буика.

Симънс погледна сложното контролно табло, монтирано в отсрещния ъгъл.

— Хубава работа. По-добра не съм виждал.

— Млъквай и го свържи както ти наредих — отсече човекът с буика.

— Няма забава без светлини и озвучаване, нали?

Двамата се заеха да внасят с ръчни колички тежките сандъци, като вадеха съдържанието и грижливо го подреждаха в друг ъгъл на огромното помещение. По-младият мъж огледа един от предметите.

— Добре си ги направил.

— Трябваше да бъдат колкото се може по-точни. Не обичам мърлявата работа.

— На мен ли го казваш?

Докато вдигаше един тежък сандък, Симънс внезапно направи гримаса и се хвана за ребрата. Човекът с буика го изгледа свирепо:

— Така ти се пада, задето си науми да удушиш Максуел, вместо просто да я застреляш. Не ти ли е хрумвало, че агентите от тайните служби често са въоръжени?

— Обичам жертвите да усетят присъствието ми. Просто така работя.

— Докато работиш за мен, ще се съобразяваш с моя стил. Имаш късмет, че куршумът само те одраска.

— Ако беше нещо сериозно, вероятно щеше да ме оставиш да умра.