Част от секундата [Split Second - bg]

— Предположих, че вие двамата ще сте изгладнели от детективските усилия — каза Паркс, похапвайки с апетит от кисело-сладкото пиле. — Чух от ФБР, че покрай историята с Бруно сте навъртели доста километри по авиолиниите.

— Много километри и малко резултати — отговори Кинг.

Джоун отдели няколко минути, за да разкаже за най-новите резултати от разследването и разговорите с Милдред Мартин и Катрин Бруно, както и за липсата на разговор със Сидни Морс.

— Изглежда, че Питър Морс е ударил голямата печалба — каза Мишел. — Интересно, къде ли е той?

— Бих заложил на Охайо — обади се Кинг. — Някое уютно слънчево местенце.

— Звучи чудесно — заяви Джоун. — И аз бих искала да опитам.

Паркс прегледа бележките си:

— Добре, Мишел ме осведоми за разговорите ви с онзи приятел на Рамзи от колежа „Атикъс“… Хорст ли се казваше?

— Джорст — поправи го Мишел.

— Точно така. И доколкото разбирам, той не е хвърлил светлина по неясните въпроси.

— Очевидно Рамзи е ненавиждал Клайд Ритър — каза Кинг.

— Само на политическа основа ли? — попита Паркс. — Или има и още нещо?

Кинг сви рамене.

— Рамзи е бил активен участник в протестите срещу Виетнамската война, свръхактивен радикал от Бъркли, поне на млади години. Ритър беше бивш телевизионен проповедник, дотолкова консервативен, колкото Рамзи е бил либерален. По дяволите, ако Ритър имаше пистолет, сигурно пръв щеше да застреля Рамзи.

— Вярвам, че си струва отново да проверим Торнтън Джорст — каза Мишел. — Всичко, което ни каза, звучеше логично, дори прекалено логично, сякаш сам попълваше празнините и ни казваше точно каквото сме отишли да чуем. А и в държането му имаше нещо не съвсем обичайно.

— Интересна теория — отбеляза Джоун и отпи от чая си.

— След това продължаваме с Кейт Рамзи веднага щом се прибере в Ричмънд — добави Мишел.

— Какво стана с връщането ти на служба? — попита Кинг.

— Разрешиха ми отпуск.

— Виж ти — сепна се Джоун, — не помня тайните служби да са били толкова отстъпчиви.

— Мисля, че нашият приятел от шерифската служба има нещо общо.

Всички се вгледаха в сконфузения Паркс. Той остави клечките и отпи глътка вино.

— Хубаво е.

— Няма начин да не е — отвърна Кинг.

— Скъпо ли е?

— Цената често няма нищо общо с качеството на виното. Тази бутилка струва някъде около двайсет и пет долара, но трудно ще намерите по-добро бордо дори и на тройна цена.

— Наистина трябва да ме просветиш в тази област, Шон — каза Джоун, преди отново да насочи поглед към Паркс. — И тъй, Джефърсън, да поговорим за ненадейното измъкване на агент Максуел, което си организирал. На какво дължим този великодушен жест?

Паркс се покашля.

— Добре, ще говоря направо. Съгласна ли си? Не си падам много по тайните работи.

— Звучи превъзходно — каза тя. — Цялата съм в слух.

— Джоун, остави човека на мира — прекъсна я Кинг и се обърна към Паркс. — Говорете.

— Беше оформена работна група с участието на ФБР, тайните служби и федералните шерифи. Целта е да разберем що за каша се е забъркала с изчезването на Бруно и убийствата на Хауард Дженингс, Сюзан Уайтхед, Лорета Болдуин и съвсем неотдавна — на Милдред Мартин. За Болдуин и Мартин знаем категорично, че са убити от един и същ човек или група от хора.