Част от секундата [Split Second - bg]

— Не вярвам да са искали Шон да умре онази вечер — каза Джоун. Тя погледна Мишел. — Очевидно същото се отнася и до теб.

Мишел неволно докосна гърлото си.

— Това ме успокоява.

— Нямам навика да успокоявам хората — каза Джоун. — Обикновено е чиста загуба на време.

Паркс се облегна назад.

— Добре, да предположим, че Бруно и Ритър са били свързани по някакъв начин. Това обяснява убийствата на семейство Мартин и Лорета Болдуин. Убийството на Сюзан Уайтхед може да е своеобразен удивителен знак върху бележката, която убиецът е оставил за теб, Шон. Но как се връзва с всичко това Хауард Дженингс?

— Той работеше за мен — каза Кинг, отлагайки за по-късно обсъждане предчувствието си, че Паркс има много по-важна цел, отколкото само да открие убиеца на Дженингс. — Може това да е достатъчно. Мисля, че Сюзан Уайтхед бе убита просто защото убиецът я е видял с мен, може би онази сутрин, когато открих трупа на Дженингс. Искал е да ми остави бележка и е решил да добави труп, за да подчертае значението й по свой, извратен начин.

— Бих приел това, ако Дженингс ти беше обикновен съсед. Но той беше в Програмата за защита на свидетели.

— Добре, тогава как ти се струва друг вариант? Късно вечерта Дженингс отива в кабинета ми, може би за да довърши някаква служебна задача, и заварва онзи луд да претърсва кантората. Заради което си спечелва куршума.

Паркс разтърка брадата си. Не изглеждаше убеден, но Джоун кимна замислено.

— Правдоподобно звучи — каза тя. — Но да се върнем към отмъщението. Отмъщение за какво? Че Шон е оставил Ритър да умре?

— Може би нашият убиец е някой смахнат от политическата партия на Ритър? — подхвърли Мишел.

— Тогава трябва да е адски злопаметен — каза Кинг.

— Мисли, Шон! — подкани го Джоун. — Трябва да има някой.

— Всъщност не познавах почти никого от хората на Ритър. Само Сидни Морс, Дъг Денби… и може би още двама-трима.

— Морс е в психиатрията — каза Джоун. — Видяхме го с очите си. Може да лови топки за тенис, но не е в състояние да измисли подобен план.

— И освен това — каза Кинг, — ако човекът, когото издирваме, е същият, който е скрил пистолет в килера, а след това е бил изнудван от Лорета и я е убил, няма начин да е подкрепял кандидатурата на Ритър.

— Искаш да кажеш, че не би убил кокошката, която му снася златни яйца? — обади се Паркс.

— Именно. Затова можем да отпишем Сидни Морс, дори да не беше в това състояние, както и Дъг Денби. Те не са имали мотив.

Мишел изведнъж трепна от вълнение.

— Ами шефът на охраната Боб Скот?

— Но това също е пълна безсмислица — възрази Кинг. — Боб Скот не би имал причина да крие пистолет. Никой нямаше да го претърси. А и да го претърсеха, би било нормално да е въоръжен.