Магьоснически гамбит

— Те винаги наблюдават по този начин — заяви Силк. — Мургите обичат да следят всичко в кралството си.

— Онзи толнедранец — Калвор — подхвана Барак, — смяташ ли, че преувеличава?

— Не — отговори Белгарат. — Мисля, че Таур Ургас дири благовиден предлог да затвори Пътя на керваните и да изхвърли всички западняци от Ктхол Мургос.

— Защо? — попита Дурник.

Белгарат сви рамене.

— Предстои война. Таур Ургас знае, че много от търговците, които се движат по този маршрут до Рак Госка, са шпиони. Той скоро ще докара на север армии от юг и желае да запази числеността и движенията им в тайна.

— Каква ли пък армия може да бъде събрана от такова пусто и необитаемо кралство? — попита Мандорален.

Белгарат обходи с поглед високата студена пустиня.

— Това е само малка част от Ктхол Мургос. Страната се простира на хиляди левги на юг. Там има градове, които никой човек от запада не е виждал — дори не знаем имената им. Тук, на север, мургите играят много сложна игра, за да скрият истинския Ктхол Мургос.

— Значи мислиш, че войната непременно ще избухне?

— Може би през следващото лято — отвърна Белгарат. — А може би и през по-следващото.

— Ще бъдем ли готови? — попита Барак.

— Ще се опитаме.

Леля Поул изсумтя от погнуса.

— Какво има? — бързо я попита Гарион.

— Лешояди — отговори тя. — Отвратителни животни.

Дузина птици с тежки тела пляскаха с криле и пищяха над нещо край пътя.

— С какво ли се хранят тук? — попита Дурник. — Не съм виждал никакви животни.

— По всяка вероятност кълват някакъв кон — или човек — рече Силк. — Тук, горе, няма нищо друго.

— Нима биха оставили човек, без да го погребат? — попита ковачът.

— Заравят го само отчасти — обясни Силк. — От време на време някои разбойници решават, че набезите по пътя на керваните са лесна работа. Мургите бързо им дават да разберат колко сериозна грешка са допуснали.

Дурник го погледна въпросително.

— Хващат ги — продължи Силк, — зариват ги до врата в земята и ги оставят на произвола на съдбата. Лешоядите са научили, че човек е безпомощен в това състояние. И много често стават нетърпеливи и не си правят труда да изчакат човека да умре, преди да започнат да го ядат.

— Интересен начин за обуздаване на бандитите — рече Барак почти одобрително. — Дори и на мургите понякога може да им хрумне нещо полезно.

— За съжаление мургите автоматично приемат, че всеки, който не се движи по пътя, е бандит.

Лешоядите нагло продължаваха да се хранят и не пожелаха да напуснат ужасното си пиршество, когато групата на пътешествениците премина на не повече от двадесет разкрача от пернатото им сборище. Телата и крилата им скриваха каква точно е храната им — факт, за който Гарион им беше дълбоко благодарен. Ала каквото и да ядяха, то не беше голямо.

— Трябва да останем съвсем близо до пътя, когато спрем да пренощуваме — каза Дурник разтревожено.

— Много мъдро хрумване — съгласи се Силк.