Магьоснически гамбит
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически гамбит». Краткое содержание книги:
И все пак лелята и дядото на Гарион, изглежда, бяха прословутите вълшебници Поулгара и Белгарат, които би трябвало да са на възраст няколко хиляди години. Дори младият Гарион се научаваше да извършва разни неща, които биха могли да се наричат единствено вълшебства.
— Светът можеше да бъде много по-хубаво място с трима кролими по-малко — каза Мандорален с мрачен шепот.
— Привлекателна мисъл — съгласи се Силк. — Ала Белгарат вероятно няма да я одобри. По-добре да ги оставим да отминат. Иначе ще започнат да ги търсят.
Барак погледна с копнеж тримата кролими, после въздъхна с дълбоко съжаление.
— Хайде да се върнем долу — рече Силк.
Запълзяха към обраслата с храсталаци клисура. Когато се върнаха, Белгарат вдигна поглед.
— Отидоха ли си?
— Отдалечават се в галоп — каза му Силк.
— Какъв беше този вик? — попита Релг.
— Трима кролими преследваха един тул до ръба на склона — отговори Силк.
— Защо?
— Бил е избран да участва в религиозен ритуал, но е отказал.
— Отказал е? — Гласът на Релг звучеше потресено. — Тогава наистина заслужава сполетялата го съдба.
— Не смятам, че разбираш природата на церемониите, възприети от кролимите, Релг — рече дребничкият драснианец.
— Човек трябва да се подчинява на волята на своя бог — настоя Релг. В гласа му се долавяше лицемерна нотка. — Религиозните задължения са най-важното нещо на света.
Очите на Силк заблещукаха хитро и той попита:
— Познаваш ли добре религията на ангараките, Релг?
— Интересува ме единствено религията на Улго.
— Човек би трябвало да знае за какво говори, преди да отсъжда и да дава становища.
— Остави го, Силк — намеси се леля Поул.
— Не мисля така, Поулгара. Не и този път. Няколко факти могат да бъдат добре дошли за нашия благочестив приятел. Изглежда, му липсва широк кръгозор. — Силк се обърна отново към Релг. — В същността на ангаракската религия лежи ритуал, който повечето хора възприемат като противен. Тулите посвещават целия си живот на стремежа да го избегнат. Това е от основно значение в живота на този народ.
— Отвратителни хора! — заяви Релг сурово.
— Не. Тулите са глупави — притежават дори животински черти, — но в никакъв случай не са отвратителни. Разбираш ли, Релг, ритуалът за който говорим, изисква принасяне в жертва на човешки същества.
Релг смъкна покривалото от очите си и вторачи невярващ поглед в драснианеца.
— Всяка година две хиляди тули се принасят в жертва на Торак — продължи Силк, впил очи в изуменото лице на Релг. — Кролимите разрешават жертвата да бъде заменена от роб, затова всеки тул цял живот работи с една-единствена цел: да спечели достатъчно пари, за да си купи роб, който ще го замести на олтара, ако нещастникът бъде избран за жертвоприношението. Ала понякога робите умират — или успяват да избягат. Ако бъде избран тул, който не притежава роб, той обикновено се опитна да бяга. Кролимите го преследват — имат богата практика и затова са добри ловци на хора. Никога не съм чувал някой тул да се е измъкнал жив от тях.
— Техен дълг е да се подчинят — упорито настояваше Релг, макар че сега изглеждаше по-малко сигурен.
— По какъв начин се извършва жертвоприношението? — попита Дурник разстроено. Това, че тулът се бе хвърлил в пропастта, очевидно го беше потресло.
— Процедурата е съвсем проста — отговори Силк, внимателно наблюдавайки Релг. — Кролимите слагат тула на олтара и изтръгват сърцето му. После изгарят сърцето на бавен огън. Торак не се интересува от цялото тяло на тулите. Единственото, което желае, е сърцето.
При тези думи Релг се сви.
— Принасят в жертва и жени — настойчиво продължи Силк. — Ала жената разполага с по-прост начин да се отърве. Кролимите не принасят в жертва бременни жени — това ги обърква, когато броят жертвите — затова жените на тулите се опитват да бъдат винаги бременни. Това обяснява факта защо има толкова много тули и защо тулските жени се ползват с лоша слава по отношение на ненаситния си апетит за мъже.
— Чудовищно — простена Релг. — Смъртта е по-добрият избор от такава долна поквара.
— Човек остава мъртъв много дълго време, Релг — изрече Силк със студена усмивка. — Малко поквара се забравя твърде бързо, особено ако се постараеш да го направиш. И особено ако животът ти зависи от малката доза поквара.
Лицето на Релг беше разтревожено — той се бореше с отвращението си.
— Ти си зъл човек — обвини той Силк, макар че гласът му не прозвуча убедено.
— Зная — призна Силк.
Релг се обърна към Белгарат.
— Вярно ли е това, което казва?
Вълшебникът замислено почеса брадата си.
— Струва ми се, че той разказа почти всичко — отговори той. — Думата „религия“ означава различни неща за различните народи, Релг, и зависи от природата на техния бог. Трябва да прозреш това със силата на своя ум. Така може би ще се справиш по-леко с трудностите, които ще изникнат по пътя ти.