Магьоснически гамбит
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически гамбит». Краткое содержание книги:
И все пак лелята и дядото на Гарион, изглежда, бяха прословутите вълшебници Поулгара и Белгарат, които би трябвало да са на възраст няколко хиляди години. Дори младият Гарион се научаваше да извършва разни неща, които биха могли да се наричат единствено вълшебства.
— Десетина левги на запад оттук срещнах един толнедранец, който ми каза същото — каза сериозно Силк. — Съобщи ми, че търговците от запада масово били арестувани по фалшиви обвинения.
Ярблек кимна.
— Това е само първата стъпка. Човек винаги може да предскаже какво ще направят мургите — те имат толкова слабо въображение. Таур Ургас все още не е напълно готов открито да нанесе обида на Ран Боруни, като изколи всички западни търговци в кралството, ала скоро и това ще стане. Вероятно Рак Госка вече е затворен град и Таур Ургас може да съсредоточи вниманието си върху покрайнините на държавата. Предполагам, че тъкмо затова идва тук.
— Какво! — Лицето на Силк видимо пребледня.
— Мислех, че знаеш — рече Ярблек. — Таур Ургас се движи в боен марш към границата, следван от цяла армия. Предполагам, че възнамерява да я затвори.
— На какво разстояние оттук се намира? — попита Силк.
— Казаха ми, че вече бил наблизо — отговори Ярблек. — Какво има?
— Имаме някои неуредени сметки — бързо отговори Силк и уплашено скочи. — Не бива да съм тук, когато пристигне.
— Къде ще ходиш? — бързо го попита Белгарат.
— На някое сигурно място. Ще ви намеря. — И той изхвърча от палатката. След малко чуха топуркане на копита.
— Да отида ли с него? — обърна се Барак към Белгарат.
— Никога не можеш да го стигнеш.
— Чудя се какво ли е направил на Таур Ургас — рече замислено Ярблек, после се изкикоти. — Сигурно е било нещо ужасно, ако съдим по това как изфуча оттук.
— Дали ще е безопасно да се отклони от Пътя на керваните? — попита Гарион. Беше си спомнил лешоядите и ужасния им пир край пътя.
— Не се тревожи за Силк — уверено отговори Ярблек.
В далечината се разнесе бавно, отмерено туптене. Ярблек с омраза присви очи и изръмжа:
— Изглежда, че Силк изчезна точно навреме.
Туптенето стана по-високо и се превърна в глухо отекващ гръм. Съвсем смътно сред този шум се чуваше подобно на стон пеене, подето от стотици гласове.
— Какво е това? — попита, Дурник.
— Таур Ургас — отговори Ярблек и плю. — Това е маршът на войната, любимият марш на краля на мургите.
— На войната ли?
— Таур Ургас винаги е във война — отвърна Ярблек с дълбоко презрение. — Дори и когато няма с кого да воюва. Дори в собствения си палат той спи, без да сваля бронята и доспехите си. Затова от него се носи лоша миризма, но мургите бездруго вонят, така че това няма никакво значение. Добре ще е да отида и да видя какво възнамерява да прави. — Пийналият търговец тежко се надигна. — Вие чакайте тук. Това е надракска палатка, а между ангараките би трябвало да се спазват определени благо прилични отношения. Войниците му няма да влязат тук, така че ще бъдете на сигурно място, докато останете вътре. — По лицето му беше изписана ледена омраза.
Песента и отмерените удари на барабаните се чуваха все по-силно. Акомпанираха им пронизителни флейти. Изведнъж гръмнаха басови, плътни звуци на рог.
— Какво мислиш, Белгарат? — избоботи Барак. — Този Ярблек ми изглежда достатъчно свестен, ала все пак си е ангарак. Само да каже една дума и стотина мурги веднага ще обкръжат палатката.
— Той има право, татко — съгласи се леля Поул. — Достатъчно добре познавам надраките и съм сигурна, че този Ярблек въобще не беше толкова пиян, колкото се преструваше.
— Не е съвсем разумно да заложим всичко на факта, че надраките презират мургите — сви устни Белгарат. — Може би ще постъпим несправедливо към Ярблек, но във всеки случай ще е по-добре, ако се измъкнем оттук преди Таур Ургас да сложи постове и патрули около станцията. Няма начин да узнаем колко дълъг ще е престоят му тук и можем да имаме големи неприятности, докато се измъкнем.
Дурник смъкна червения килим от задната стена на палатката, измъкна няколко колчета, повдигна брезента и каза:
— Оттук ще е по-лесно.
— Да вървим тогава — реши Белгарат.
Измъкнаха се един след друг. Мразовитият вятър духаше все така силно.
— Доведете конете — тихо каза Белгарат и се огледа с присвити очи. — Онази клисура ей там. — Вълшебникът посочи коритото на пресъхнала река, завършващо точно зад последния ред палатки. — По всяка вероятност всички ще наблюдават пристигането на Таур Ургас и ще можем да се измъкнем.